Грег Беър
Кралицата на ангелите (33)

33

Мартин Бърк закуси в задната част на лимузината на Албигони като драскаше по физическите и психически оценки на Голдсмит, донесени тази сутрин.

Расовата му принадлежност отразяваше 80% негроиден и 20% европеидно-монголоиден произход. Негърското потекло бе вероятно от Централна Африка, 18 век, генетичните структури отразяваха нормални промени за такова потекло. Малък риск от блокиране на системите или поява на ракови клетки. Слаба вероятност за болести, свързани с наркотици. Не е склонен към пристрастяване към медикаменти. Физически силен и изпълнен с енергия.

Всички нервни функции са ненарушени; няма наранявания или общи непоследователности. Дадена му е оценка 86–22–43 по скалата на Рош, това е нормално за всички основни функции, но под голям вътрешен (външен) стрес.

Според оценките на активността на функциите на мозъка му, като цяло той е общителен индивид. Развитието на въображението и моделиращите способности показват много активен умствен живот още от ранна възраст. Това предполага наличие на интровертна личност. Според заключенията на анализаторите, Голдсмит би се справял впечатляващо с работа, която включва умствена активност, не физическа. Би проявил определена склонност към математика, включително и пространствени задачи. Нищо не бе споменато за лингвистични способности, такъв добър анализ на строежа на мозъка обикновено изисква няколко седмици.

При повечето серийни убийци ясно личат изменения в определени сфери на мозъка, дължащи се на тежка физическа или психическа травма в детството. Понякога травмата довежда до преструктуриране на центровете за моделиране на социалното поведение. От това биха могли да пострадат различни човешки способности, което да доведе до коренна промяна на психиката. Изследването на Голдсмит не показва белези от тежка физическа травма. Терапевтите, изготвили диагнозата, не бяха открили признаци и на психическа травма. Голдсмит не беше признал никакви травмиращи условия или психическо малтретиране в детството.

Вероятно Голдсмит бе един от онези четири или пет процента от всички убийци, които не можеха да бъдат успешно подложени на терапия чрез психическо преструктуриране на мозъка. Това означаваше, че в пълно съзнание е избрал да убива. Обаче оставаше възможността да е претърпял истински емоционален удар, който не се е отразил на физическото му състояние.

Ако Голдсмит бе физически здрав и умствено неувреден, това би го поставило в най-рядката от всички категории — интелектуалния психопат, истински злия индивид. Но изследванията на Мартин му показаха, че това се е случвало при пет или шест индивида през последните 50 години.

Ако Голдсмит бе преживял скрит патологичен удар, тогава Мартин беше сигурен, че признаците за такова състояние можеха да бъдат открити в Страната. Той погледна към Ласкал.

— Все още бих желал да видя разговорите ти с Голдсмит.

— Първите не бяха записани — каза Ласкал. — Не искахме никакви доказателства, в случай че се наложи да го освободим. Ако ти не се беше съгласил.

Мартин кимна.

— А след това?

— Никакви официални разговори. Никой не е говорил с него детайлно. Докато все още не му беше поставена диагноза, стоеше сам в стаята си и четеше.

— Можеш ли да ми кажеш къде го държат?

— Предполагам, че вече няма значение. Беше в къщата на г-н Албигони. Частното крило. Сега го преместиха в ИПИ.

Мартин се замисли, че без да знае е бил толкова близо до Голдсмит.

— Никой ли не е говорил с него? Освен диагностиците.

— Беше му поставена диагноза чрез медицински арбайтер. Никакъв доктор не се срещна лично с него. Но аз говорих с него веднъж или два пъти. Изглеждаше тих и доволен. Спокоен.

Мартин знаеше, че диагнозата, поставена чрез арбайтери е далеч от идеалната; това постави оценките за състоянието му в нова светлина.

— Каза ли ти нещо съществено?

Ласкал помисли за момент като сложи ръце върху коленете си и преглътна.

— Каза, че е доволен, че отново ще сглобим Хъмпти Дъмпти. Той се обръщаше към г-н Албигони като към крал и смяташе, че аз трябва да съм един от хората на краля.

Мартин се ухили и поклати глава. Разбито яйце. Разбита личност.

— Това може нищо да не означава. Той знае, че е злодей.

— Какво значи злодей? — попита Ласкал.

— Престъпник. Който върши зло.

— Оу! Архаична дума. Никога не съм чул някой да я произнася.

— Злодеят автоматично предполага, че нещо до него или нея трябва да бъде обвинено или най-малкото така се преструва. Просто за да проведе учтив разговор, да представи нещата в добра светлина, Голдсмит би се съгласил с твоето съждение, че е луд, и би се извинил като каже една метафора… Че е разбито яйце.

— В началото той не отричаше вината си. Каза, че го е извършил и носи цялата отговорност.

— Но ти не си записал тези разговори. Не мога нищо да науча от тона или маниерите му.

Ласкал се засмя на загатнатото обвинение.

— Ние бяхме повече от смутени и нерешителни.

— Не ви обвинявам — каза Мартин. — Не и за това.

— А в какво ни обвинявате, г-н Бърк?

— В очевидното… Това, че Албигони не е предал веднага Голдсмит на полицията.

— Вече говорихме за това — каза Ласкал, поглеждайки отново през прозореца. Движеха се бързо на юг сред спокойния трафик в късната сутрин, минавайки покрай старите стъклени и бетонни курорти и околностите на Сан Клементе. — Г-н Албигони смяташе, че ако предаде Голдсмит, никога няма да узнае защо е убил тези деца. Дъщеря му. А той трябваше да знае.

Мартин се облегна напред:

— Албигони мисли, че Голдсмит ще бъде подложен на обща радикална терапия и никога повече няма да бъде Голдсмит. Дори нямаше да бъде поет.

Ласкал не отрече.

— Подозирам, че Албигони вярва, че онова което прави г-н Голдсмит добър поет е безусловно свързано с това, че е убиец — каза Мартин. — Това е една стара погрешна концепция, подкрепяна от науката, когато психологията беше пищящо пеленаче — това, че геният е близо до лудостта.

— Може би, но ако г-н Албигони научи, че има някаква връзка и че той е довел скорпион в къщата си и е загубил дъщеря си…

Мартин се облегна назад. Пол Ласкал отново се бе превърнал в платен служител на Албигони, човек, чиято работа бе да се съобразява с прищевките и емоциите на шефа си. Колко удобно бе за Ласкал да приема себе си по този начин.

— Кой сте вие, г-н Ласкал?

— Моля?

— Какво ви доведе при г-н Албигони?

— Нали не изследвате мен, доктор Бърк?

— Просто съм любопитен.

— Не на място — студено каза Ласкал. — Аз съм служител на г-н Албигони, а също и негов приятел — макар и не със същото социално положение, може би. Вие смятате това за симбиоза. Аз гледам на него като помагане на един велик човек да се справи с живота малко по-ефективно, да има повече време да върши това, в което е наистина добър. Перфектният лакей, бихте казали вие, но аз съм доволен.

— Не се съмнявам, че сте. Това е забележителен самоанализ, г-н Ласкал.

Пол Ласкал реагира студено:

— Ще пристигнем след 10 минути.

* * *

Когато той отива да спи, световете са негови. Той става велик крал или учен, влиза навсякъде. Като велик крал пътува където си поиска в собствената си страна със своята свита, дори тук, носейки със себе си всичките си усещания, той пътува в собственото си тяло, както пожелае.

Брад Арамиака Упанишади, 2.1,18