Грег Беър
Кралицата на ангелите (29)

29

Мартин прекара сутринта и ранния следобед в определената му стая в имението на Албигони. Изследваше писмените работи на Голдсмит и не желаеше да ходи където и да е, освен ако не го повикат. Тази неохота се изпари към 13:30. Той се облече, огледа се в огледалото и излезе.

Влезе в дългата празна трапезария, впечатлен от тишината. Слънцето проблясваше чисто и ясно през напрашените високи прозорци. Мартин разгледа огромните дъбови греди, намръщи се, поразмота се из голямата механизирана кухня, оглеждайки се като дете в приказен замък.

В кабинета се натъкна на Ласкал. Той седеше мрачно пред един слейт и четеше.

— Къде е Албигони? — попита Мартин.

— В семейната стая — надолу по коридора, край входа и после вляво, нагоре на полуетажа вдясно, втората врата.

— Сам ли е?

Ласкал кимна. Дори за момент не отмести поглед от екрана. Мартин се повъртя, потрепна и последва инструкциите му.

Албигони, клекнал пред висока коледна елха, увиваше пакети, пръснати около нея. Когато Мартин влезе, той погледна нагоре и съзнателно започна да размества пакетите.

— Преча ли? — попита Мартин.

— Не. Ние вече… свършихме всичко това — той посочи към елхата и пакетите. — Вече. Тя обичаше Коледа. Бети-Ан. Напомня ми за времето, когато беше малко момиче. Винаги имахме коледни елхи.

Мартин го погледна ококорен. Албигони леко се изправи, като някое летаргично лениво животно или изморена горила.

— Когато приключим с погребението ще раздадем пакетите за благотворителност. Тя не ни изпрати своите… все още не ги е донесла.

— Съжалявам — каза Мартин.

— Скръбта си е само моя.

— Понякога разрешаването на даден проблем потиска болката.

— Не се тревожи за болката ми — каза Албигони. — Мисли за проблема.

Той мина покрай Мартин и се обърна. Бръчките по лицето му задълбочаваха мрачното изражение.

— Прави, каквото искаш. Има басейн и гимнастически салон. Библиотеката, разбира се. Литвид удобства. Вероятно Пол вече ти е казал.

— Да, така е.

— Утре ще се срещнем в Ла Хола. Направил си списък, маршрут…

Мартин кимна:

— Физически преглед на Голдсмит и мозъчен скенер, а после ще изучавам резултатите.

— Наел съм най-добрите невролози да свършат всичко това. Карол ни даде няколко имена… дискретно, професионално. Ще имаш всичко, от което се нуждаеш.

— Уверен съм — кимна Мартин. — Какви награди ще получат невролозите на Карол? Какво ще им кажете?

Албигони вдигна поглед, за да срещне очите на Мартин.

— Честно казано, г-н Бърк, точно сега мисля, че нищо от това, което се готвим да извършим няма смисъл. Но така или иначе ще го направим. — Той напусна стаята. На Мартин се стори, че коледната елха стои зад него като дух. Тъмни дъбови и кленови мебели; загубени гори.

— Смятам да поплувам — промърмори той. — Всичко е в най-добрите ръце.

* * *

Джон, аз мисля за Хиспаниола като за Гвинея. Загубен дом. Никаква Африка, само Хиспаниола. Обсъждахме написването на поемата ти. Мога ли да се върна вкъщи? Не знам какъв багаж ще донеса със себе си.