Теодор Стърджън
Парфюм за бивши ергени

Бяхме мнозина, все бивши ергени. Нека ви кажа, че има тънка разлика между един бивш ерген и обикновения средностатистически женен мъж. Бившият ерген по принцип е възродена личност, докато стандартният съпруг изобщо не се е възраждал. Поне не чак толкова, че да личи. Той прекрачва в брака също както някога е прекрачил за пръв път в училище или е постъпил на работа. Просто няма къде да се дява. Но бившият ерген е изтръгнат и пресаден — не като хармонична част от новия ред, а като изкуствено пригодена личност.

А когато цяла тайфа бивши ергени — да, влече ги един към друг! — се съберат на гуляй, рано или късно става дума за причините този или онзи да изостави блаженото състояние на независимост. Винаги си струва да чуете тия предания, понеже един ерген по природа не тръгва лесно към олтара. Бившият ерген се жени по какви ли не шантави причини, но определено няма по-шантав номер от онзи, с който малката Луиз Брет спипа Карл Хансен.

Карл срещна Луиз на коктейл и двамата наистина си допаднаха. Карл работи здравата, обича си работата и често говори за нея. Луиз е умна и прояви жив интерес. Додето се усетят, коктейлът вече приключваше, тъй че трябваше да я заведе на вечеря. После на кино. След това на страхотни танци. Сигурно някъде по това време Луиз е решила да му метне примката.

Казах вече, че беше умна. Виждаше много добре какво представлява Карл — перспективен младеж с вкус към хубавото в живота. Но най-вече разбра, че е ерген до мозъка на костите и ще види голям зор докато го накара да зададе сюблимния въпрос, без да се подплаши.

Няма представа как е открила решението. Откри го и толкоз.

На третото им излизане заедно той усети парфюма. През цялата вечер долавяше мириса, но отначало изобщо не осъзна, че Луиз дължи голяма част от своята привлекателност на аромата — толкова фин аромат беше. Ала нещо в нея го разтърсваше из дън душа. Караше го да мисли за безброй чисти, нежни и приятни неща. Докато разговаряше или танцуваше с нея, из ума му се мяркаха образи и впечатления — мислени фотографии на измит до блясък емайл и топъл мирис на домашни ястия; престилки на сини карета и пъстри перденца; огън в камината и меки възглавнички. Луиз излъчваше своя лична магия, напълно оригинална и съкрушителна. Караше Карл да мисли за майка си — а когато една жена постигне това, вече е спретнала възела и трябва само да го затегне.

Когато се разделиха по малките часове, Карл пое към дома си сред розов облак. Никога не бе изпитвал това чувство, от което го обливаха ту горещи, ту студени вълни. Учените го наричат „емоционална възбуда“, поетите — „блаженство“, а простолюдието — „мерак“. Но любовта си намира място във всеки език… освен в този на ергена. Клетникът просто не знаеше какво да мисли.

Когато намери време да си преповтори незабравимата вечер, той почна да разсъждава, отхвърля и анализира, докато стигна до факта, че цялата работа е в парфюма. Но не можеше да се сети за името му. Уж беше познат аромат, а си оставаше пълна загадка. Като домашното стълбище. Колко стъпала изкачвате на прибиране у дома? Всяка вечер вървите по тях, а не знаете броя им. Такъв бе и парфюмът на Луиз — всекидневен и неуловим. Но сякаш бе сбрал същината на всичко хубаво във вселената и това въздигна Луиз до първа жена в живота на Карл. А когато я зърна отново, ароматът го плени и очарова дотам, че едва каза „здрасти“ и без да си поеме дъх запита:

— Що за парфюм е това?

Тя го погледна с топла, загадъчна усмивка.

— Познай. Моя тайна.

Карл я хвана за раменете и вдъхна неповторимия полъх на нейната магия.

— Ще открия какъв е — тихо каза той, — та ако ще и да се оженя заради това.

— О, Карл!

Нежни ръце около шията му, меки устни на сантиметри от неговите… С две думи — не след дълго се ожениха.

Луиз опази тайната. Едва когато потеглиха на меден месец, тя му показа шишенцето с ванилия. И ще ми разправят, че жените били слаб пол!