Кръстьо Станишев
Тъкач невидим

В невидими предачници,

в невидими тъкачници,

невидим кой снове?

 

Изправят се дърветата

надяват се полетата

да носят кадифе.

 

Там сякаш жички звънчеви

изпридат нишки слънчеви

предачи най-добри —

 

зелени, бели, розови,

и синкави, и бозави,

и алени дори…

 

Тогава до предачите

застават в миг тъкачите

и еква тих сигнал.

 

Като река унесена

платът със шарка весела

се дипли, заблестял.

 

Накичват се дърветата,

обличат се полетата

в зелено кадифе…

 

В невидими предачници,

в невидими тъкачници,

Април чевръст снове!