Иван Давидков
Пролетна песен

Зимо, скрий се в планината,

мина вече твоя срок!

По следата

на шейната

тича първият поток.

 

Пак от Люлин вятър слиза,

почва с клонките игра,

а врабците на корниза

топлят своите пера.

 

Няма вече да остават

зад комина

през нощта.

От капчука заучават

песничка за пролетта.

 

С нея литват в небесата —

вредом да я разнесат,

спускат се по дървесата

и като листа трептят.

 

Даже влизат във тролея

и шофьорът, строг на глед,

се усмихва:

„Щом ни пеят,

ще ги возя без билет!“…

 

Хей хвърчило се замята!

Грее небосвод висок.

По следата

на шейната

тича пролетен поток.