Николай Зидаров
Върбови свирки

Свирят децата с върбови свирки,

слушат кантони, пътища, спирки.

Свирят децата, вятъра молят

да им проводи бялата пролет.

Свирят и търсят с ясни зеници

и чучулиги, и лястовици.

Свирят на воля, ризки развели —

чакат на хълма щъркели бели.

Свирят и гледат в младата бука —

няма ли пиле там да закука…

Чакат реките. Чакат селцата.

С върбови свирки свирят децата.

Горе на хълма слънцето спира,

дето зелената песен извира.

Чудом се чуди: в шепите звънки

свирки ли пеят или кадънки!