Христо Радевски
Пеперуди

Излезе Калинка в полето веднъж,

в ливадите, дето нашир и надлъж

пъстреят цветя и летят пеперуди,

летят пеперуди

и всяка се труди.

 

Безброй пеперуди!

И гледа ги тя —

и те са същински примамни цветя.

Нагиздени с рокли и тънки дантели —

червени,

зелени,

кафяви

и бели.

 

И втурна се в гъстите буйни треви

тя тези летящи цветя да лови.

И тича, препъва се, пада и става,

те сякаш подмамват я

и я задяват.

 

И дъхат цветята,

и слънце, и смях.

Калинка саминка — зареяна в тях

и сякаш в тревата лети, а не тича

и на пеперуда голяма прилича.

 

Сами пеперудите в тази игра

навярно я мислят за своя сестра.

Калинка се смее,

Калинка се чуди:

— Кое е цветя

и кое — пеперуди?