Георги Струмски
Детските ръце

Две ръце, останали без сили,

кротко лягат да се отморят.

 

… Цял ден зидали са и строили,

правили са мостове и път,

храбро са пробивали тунели

пряко пясъчните планини,

пускали са параходи бели

в океанските далечини,

майсторили са дворци, каквито

никой архитект не е създал…

 

А сега отпускат се честито —

целите опръскани от кал,

тъмни,

изподраскани,

без сили,

с капки бистра пот и златен прах —

две ръце, две труженички мили

с венички, пулсиращи по тях.