Атанас Душков
Горска стряха

Дъжд се лее, гръм ехти

и светкавица свисти —

блесне,

тресне,

забумти.

А в полето вдига стан

едра гъба — дъждобран.

И под гъбата смълчани

животинки най-отбрани:

златнокрилата пчела,

дребна мравка с пипала,

и калинка,

и рогач,

и щурец —

свирец,

играч.

 

Дъжд се лее, гръм ехти.

Да вали и да трещи!

Те шептят:

— Додето спре,

ние тук сме си добре!

Пее майсторът-щурец:

— Тука сме като в дворец!

Малко тясно ни е — да,

но не ни вали дъжда,

а на сушина стоим

и от дъжд се не боим!

 

Дъжд се лее, гръм ехти,

блесне,

тресне,

забумти…

Но отмине ли — тогаз

ще настъпи чуден час,

слънчице ще заблести

и дъга ще затрепти.

Ще настане чуден ден —

светъл, хубав, прояснен,

всичко живо ще разбуди

да се труди,

да се труди!