Лиана Даскалова
Ключ от бащината къща

На вратлето на момчето

точно върху сърчицето

виждате ли — ключ блести!

Ключ не кой да е, случаен,

ключ незнаен или таен,

а по цялата земя

ключ най-важен — от дома!

Вързан здраво със кордон —

ключ от бащиния дом!

 

Скача весело детето,

дъжд прокапва от небето.

А ключето по сърцето

тихичко почуква в такт:

„Стига вече, мил юнак!

Дъжд вали. И ти се връщай

вече в бащината къща“.

 

Тича към дома юнакът,

дето знае, че го чакат.

 

Ето ключът е в ключалката.

Шапката — на закачалката.

Чаят в кухнята дими.

Мама, татко са сами

като в остров сред море.

Тъжни… Колко са му скъпи!

Колко умно, как добре

нашето момче постъпи,

 

че се вслуша как ключето

чука върху сърчицето.