Джон Кехоу
Път към могъщество и слава (9)

1. Практиката

Завръщане в къщи

Нищо не е нужно,

няма къде да отидеш.

Ела си у дома, прашинке,

ела си у дома.

Да се завърнеш вкъщи означава да вземеш решение, че сега е моментът и няма път за отстъпление или илюзии. Означава да се вгледаш в себе си, в живота си, мястото си във вселената, без да влагаш нито надежда, нито отчаяние. Да видиш всичко, точно както е. Да видиш себе си, какъвто си. Да спреш за миг и просто да се освободиш от всичко, за това е необходим кураж.

Да се видим такива, каквито наистина сме, не е лесно, нито пък винаги е приятно. Прекарали сме почти целия си живот, опитвайки се да бъдем нещо различно от това, което сме. Да имаме повече пари, повече успехи, да изглеждаме по-добре, да сме по-умни, в по-добра форма. Но през това време сме се отдалечили от самите себе си, не сме заели конкретна позиция, никога не сме претендирали за нашето си малко късче от вселената, колкото и нищожно да е то. Не сме използвали и грам време или изникнала възможност, за да се опознаем и да открием красотата си. Твърде уплашени от това, което бихме могли да открием.

Голяма смелост е необходима, за да се вгледа човек в себе си, да спре времето и да изтрие илюзиите си. Защото когато се вгледаме дълбоко в себе си, може да открием, че не сме толкова успели или красиви, умни или любящи, колкото сме си мислели или надявали. А това е шокиращо. Вглеждайки се отблизо, може да открием, че всъщност сме доста раними, объркани, сами, несигурни. Но е добре да знаем тези неща за себе си. Защо да бягаме от тях? Те са реални. Ако сме напълно искрени със себе си, ще признаем, че сме имали подозрения. Това също е добре. Защото е хубаво да виждаме истинското си лице, а не да тънем в гордост и самодоволство или отчаяно да се опитваме да се превърнем в нещо друго. Освободете се от всичко това. Приберете се вкъщи и се отпуснете. Придърпайте си един стол и се запознайте отново с това, което сте в момента. Аз-а, който избягвате и се опитвате да промените. Освободете се от тези измислици. Изнервящо е и е в разрез със собствените ви интереси. Може би да бъдете самите себе си не е толкова лошо, колкото сте подозирали. Може да е така, а може и да не е. Как ще сте сигурни, ако не отделите време да разберете? Крие риск, но алтернативата е постоянно бягство от самите себе си. А това е ужасно уморително. И го правите цял живот.

Да се почувствате в душата си като у дома си е чудесно изживяване. Голяма стъпка. Решителна стъпка. Когато се опознаем и се приемем без излишни илюзии, от гърба ни се смъква огромно бреме. Само тогава можем да се научим да се отпускаме истински и да се наслаждаваме на себе си. Точно докато отчаяно се стремим да сме различни от истинската си същност, ние затъваме.

Когато заемем някаква позиция, идва свободата. Развиваме нова представа за нас самите, преценката ни се променя. Ставаме по-толерантни към себе си и започваме дори да се харесваме, недостатъците си и всичко останало. Ставаме по-толерантни и към другите хора. Вече не е необходимо да отговарят на очакванията ни, да споделят възгледите ни, да бъдат, каквито ние искаме, или да живеят по начина, по който ние очакваме от тях. Сега вече има повече място за пъстрота, противоречия, различия. При смекчаването на очакванията ни, свързани с другите, можем напълно да оценим разликите и уникалността им.

Когато не е необходимо да сме нещо различно, от това, което наистина сме и когато другите не е необходимо да са различни, от това, което представляват — всичко е много по-открито и лесно. Внезапно старият ни начин на преценяване на самите себе си и другите, ни се струва толкова абсурден. Нещата са такива, каквито са. Когато се отпуснем и позволим на живота просто да си тече, вместо да го дирижираме, се случва нещо чудесно. Ние оценяваме всичко заради това, което наистина е.

Да живеете по този начин, не означава просто да се почувствате уютно със самите себе си, но и с живота си. Така, като сме избягали от себе си, така сме избягали и от живота си. Опитвали сме се да повярваме, че е нещо, което не е. Опитвали сме се да го превърнем в утопия, където всяко желание и мечта е трябвало да бъдат изпълнени. Имаме тази изградена представа за живота си и когато той не отговаря на очакванията ни, се депресираме, обезкуражаваме, обезверяваме. Живеем в илюзия. Искаме животът да бъде, какъвто мислим, че трябва да бъде, може да бъде или ще бъде. Страхуваме се да го погледнем директно. Страхуваме се от това, с което може да се сблъскаме. Спомнете си времето, когато сте били малки и сте си представяли какъв ще бъде животът ви като пораснете? Е, вие вече сте големи — ето това е!

Животът е щастие. Животът е тъга. Животът е наслада. Животът е печал. Животът е здраве. Животът е болест. Животът е успех. Животът е провал. Животът е вълнение. Животът е скука. Животът е постигане на целите. Животът е неуспешно реализиране на целите. Животът е приятели. Животът е самота. Животът е объркване. Животът е сигурност.

И точно това му е хубавото — това разнообразие. Животът е такъв, какъвто е, и ако спрете и погледнете отвъд илюзията за това какъв трябва да е и го изследвате отблизо, ще откриете, че това разнообразие крие изумителна красота и доброта.

Имаме живота си. Имаме нашето съществуване. Имаме тяло и ум. Това е ценно. Притежаваме свободна воля да избираме мислите и действия си. Това е чудесно. Ние сме на пътешествие. Вълнуващо и ужасяващо. Пътешествието ни включва възходи и падения, надежди и страхове, но е приятно. Това, че светът е добър, не е просто някаква случайна идея. Светът със сигурност е добър, защото можем да усетим неговата доброта. Приятелство, блестящо синьо небе, правене на любов, деца, които играят, снежинки, залез, мили жестове, весели шеги, плаж, дървета, горещ летен ден, хубав филм, сън в събота сутрин, прекрасна музика, вкусна храна, да окажеш помощ на някого, да седиш пред огъня, когато бурята вилнее отвън. Можем да изреждаме до безкрай и пак само ще сме се докоснали до добротата, която човек може да усети във всеки един ден от живота си.

Да се почувстваме уютно в живота си, означава да се пробудим, да се разтърсим силно и да осъзнаем, че не виждаме добротата само от време на време. Напротив, сблъскваме се с нея доста често, почти постоянно, ако наистина човек обръща внимание. Трябва да почувстваме, че е чудесно да сме на този свят. Колко прекрасно е да виждаме жълто и синьо, червено и черно, лилаво и зелено. Цялата тази цветност е предназначена за нас. Вкусваме сладко и горчиво. Притежаваме тези усещания и ги заслужаваме. Те са добри.

Виждаме смяната на сезоните. Виждаме нощта и деня, слънцето и луната. Всичко това е добро и подхранващо. Но животът невинаги е добър. Невинаги е приятен и весел. Не, понякога може да бъде крайно гаден и нечестен, но това също е животът.

Почувствайте се като у дома си. Освободете се от всякаква горчилка, разочарование, безпокойство или раздразнение и позволете на слънцето да ви погали и стопли с лъчите си.

Може да няма хайвер, но пък винаги има гореща чиния супа, която ще ви нахрани. Ако е студено, сложете си пуловер. Ако е тъмно, запалете лампа. Ако се чувствате самотни, извикайте приятел. Ако сте болни, вземете лекарство.

Може да не изглеждате като филмова звезда, но не сте и чудовището Франкенщайн. Може да нямате толкова късмет, пари, любов или здраве, като някои други хора, но все пак светът е пълен с толкова доброта, която да ви изпълни, ако й позволите. Освободете се от всички илюзии и се почувствайте като у дома си. Животът се случва постоянно. Разлива се щедро около вас, всяка минута, всеки ден. Почувствайте се уютно в кожата си и му се насладете.