Джон Кехоу
Път към могъщество и слава (8)

6. Построяване на храма

Посей истината

дълбоко в себе си

Като зрънце, тя ще порасте,

ще покълне, ще разцъфне.

Птички тук ще долетят,

ще издуят гушки и ще пеят.

Следващите няколко месеца са период на отражение. Период на самоанализ. Период на смут и объркване. Подобно на това да живееш в къща в ремонт. Сякаш нищо не си е на мястото, пълен хаос. Много ограничаващи убеждения биват отхвърлени незабавно. Някои напускат доброволно. Други се налага да бъдат влачени, те пищят и ритат с крака, и това понякога се повтаря отново и отново. Мисля, че вече са си отишли, че съм се очистил от тях, само за да ги открия отново седмица по-късно, а понякога дори и след час.

Възприети са нови убеждения. Някои се чувстват като у дома си и свикват бързо. Други обаче трябва да бъдат придумвани и връщани от време на време, защото бягат щом им обърна гръб. По-трудно е, отколкото очаквах. Понякога ми се иска да се предам. Струва ли си? Питам се. Но гласът в мен винаги ме окуражава да продължавам.

За смяната на даден модел за действителността с друг е необходимо време и търпение. Изглежда странно. Нереално. Понякога ефектът сякаш е отрицателен. Този период на преход възбужда страхове, води до безпокойство, усложнения. Иска ми се да ви кажа, че е бил гладък преход, но не е така. Споменавам това, само заради тези, които искат да следват пътя — да бъдат по-добре запознати с терена. Това не е път за плахи сърца или мързеливи хора. Необходимо е много да дадеш, преди да получиш, каквото и да било. Хората, търсещи бързи резултати, скоро изоставят този път, наричайки го път за глупаците. Но те са глупаците, защото няма друг начин храмът да бъде построен, освен камък по камък. Издига се с тежък труд и пот на челото.

При строенето на храма използвам много източници. Пия на големи глътки от извора на предците ми. Не се налага да съм предан на нито една система и така избирам най-добрите убеждения. Убеждения, които ми прилягат на сърцето. Нямам никакви ограничения или табута да заимствам, изтривам или добавям от една система към друга, стига да отговаря на целта ми. Онези, които не се съгласят с мен относно моя подход, са в пълното си право, ако това е тяхното убеждение. Бъдете верни на себе си.

Започвам с цитат от Библията: „Светият Отец на драго сърце ви дава всичко, което поискате“.

Започвам с това убеждение, тъй като то съдържа няколко вдъхващи сила елемента, които мога да използвам. Първо, Отецът, Бог, Първоизточникът, Великият светец. Нещо по-голямо от мен съществува. Нещо, наричано Бог. Обръщат се към него с „Отче наш“. Свързан съм с него. Изглежда връзката е близка. За него е удоволствие да ми дава всичко, което поискам? Това е много могъщо убеждение… ако можете да повярвате в него.

И така работата започва. Окуражавам ума си да се спира за дълго на това твърдение. Да го обмисля. Какво означава? Кой е този Отец? Да ми даде всичко, което поискам? Звучи невероятно. Прекалено хубаво, за да е истина, но все пак е написано в Библията. Идва от предците ми. Вярвам ли в това? Няма значение. Няма значение? Трудно ми е да повярвам на собствените си думи.

Съвсем неочаквано по гърба ми полазват тръпки — нагоре, надолу. Чувствам се така развълнуван като дете току-що направило първите си крачки и открило свободата. Като човек, видял нови хоризонти и възможности да се разкриват пред него, знаейки, че повече няма да е ограничен. Няма значение дали вярвам или не. Няма значение!

Колко чудесно. Колко освобождаващо. Колко стимулиращо. Отсега нататък всичките ми убеждения ще се избират вътре в мен, а няма да ми бъдат налагани отвън. Аз ще решавам. Сам ще избирам в какво да вярвам. Ще изградя света си въз основа на вътрешната представа, а не чрез външните си сетива. Да избера ли това убеждение? Това е единственият въпрос, който ще трябва или ще искам някога да си задавам. Ще направи ли храма по-красив? Ще укрепи ли основите му? Достатъчно ценно ли е това убеждение, че да го допусна в съзнанието си? Това са единствените въпроси, които трябва да си задавам.

И така аз си изготвям дневна програма, за да се съсредоточа и да размишлявам върху нещата, в които искам да вярвам. Запечатването им в съзнанието наподобява много метода на запомняне на таблицата за умножение — чрез безброй повторения. Знам, че всяка мисъл или схващане, подхранвани и наторявани чрез повторение, ще пуснат корени в мен. Накрая, ако съм достатъчно упорит, ще оживят вътре в мен. Знам това благодарение на опита си, така че съвестно полагам усилия.

„Светият Отец на драго сърце ми дава всичко, което поискам“. Светият Отец? Какво е Отецът? Представям си любящ, щедър, грижовен Бог, само дето думата Бог не е добра. Не е подходяща. Прекалено натоварена е с религиозен смисъл. По-скоро си представям как вселената се разгръща щедро, с любов. А това е по-добре. И удовлетворява вселената, така че да ми дава нещата, които поискам. По някакъв начин съм свързан с нея. С Великата Мистерия. Обичам това понятие. Показва, че не е нужно да знам какво точно е. Велико е и е мистерия. Това ме задоволява. Удобно ми е да съм в неизвестност. Достатъчно вълнуващо е да знам за съществуването на нещо толкова прекрасно, без да ми е известно какво точно е. Ако се налага да знам повече, ще ми бъде казано повече, сигурен съм. И така Великата Мистерия без усилия прави реални нещата, които искам. За нея е удоволствие. Иска да го прави. Невероятно!

В Корана има пасаж, който гласи: „Когато направите крачка към Аллах, Аллах прави две към вас.“ Ще бъдат богато възнаградени тези, които поемат по пътя. Това ми харесва. Искам и това да бъде част от храма ми.

Сега иде очаквам резултати от тази дейност вътре в мен. Ще ги търся. Ще ги оценявам, когато и където и да ми се случат. Ще възхвалявам Великата Мистерия за щедростта й. Ще получа награди, благосклонност, подаръци, съкровища и много още. Ще бъде път на голяма радост и изобилие. Това е новото ми убеждение, което ще подхранвам. Когато приближавам Великата Мистерия, Великата Мистерия идва към мен.

Понякога медитирам над тези открития. Обмислям ги. Представям си, че са истина. Представям си резултатите от тях, сякаш са действителност. Фокусирам ума си върху всяко едно за момент.

Друг път просто си повтарям твърдения. Тихо си шептя мантри, утвърждения. Подхранвам ума си с неща, в които искам да вярвам. Да не знае дясната ръка какво прави лявата — това ми е ежедневна практика. „Не мислете за резултатите“, е казал руският мистик Гурджиев, „просто действайте.“ Има магия и чудо в този начин на поведение.

Всеки ден отделям време за този процес, както за ядене и къпане. Поставил съм си задачата тези схващания да станат мои. Да ги включвам отново и отново в ума си, докато не оживеят там. Ще спра единствено когато се превърнат в жива, пареща действителност. Те не ми вършат работа като мъртви понятия, като нещо, което чета и обмислям и след пет минути съм го забравил. Независимо от надежди, желания, предположения — искам тези истини да бъдат така реални, както са ръцете и краката ми. Като въздуха, който дишам. Така реални като очите и зениците ми. Реални като стотиците кости, които изграждат тялото ми. Така реални като мистерията на моето съществуване. Защото ако не е така реално, както тези неща, то тогава е безполезно. Така че аз се мъча да го затвърждавам като действителност. Да създам тази действителност.

Тренирането на ума по този начин понякога е приятно и ободряващо, тъй като от време на време човек зърва лъч надежда, че всичко ще е, както го иска. И тези лъчи на надежда ни вдъхват живот и ни изпълват с дълбок трепет, колкото и мимолетни да са. Точно в такива моменти се уверяваме, че сме на прав път. Друг път пък тези упражнения ни се струват досадни и дразнещи. В повечето случаи — трябва да знаете истината — това си е трудна работа. Необходима е отдаденост. Воля, решителност, упоритост, прозорливост — всички те играят своята роля. Човек трябва да се мобилизира изцяло, да впрегне всичките си вътрешни ресурси. Това е алхимия, в най-чистата й форма. Работата, която вършим, представлява препрограмиране на неврологическите ни вериги, което изгражда в нас нов модел на действителността. Построяване на храма. Храм, недокоснат от човешка ръка. Извличане на злато от слама. Истинска магия. Превръщаш се в могъщ човек…

Този храм не само ще ни служи, но ще спомогне да се изчисти и потокът на съзнанието на човешкия род. Защото това, което тече през нас, тече и през другите. Което тече през един човек, тече през всички хора. Подхранвани сме от един и същи поток. Всеки от нас чисти или замърсява в зависимост от убежденията и мислите си. Точно поради тази причина тази дейност е толкова важна за целия ни род. И точно заради това невидими ръце ще ни се притичат винаги на помощ, ако поемем по този път.

Чудесно призвание е да построим храм на чистотата и силата. Това е пътят на познавача. Пътят на мистика и шамана. Преди тези пътища са били скрити от нас, забулени в тайнство или облечени в религиозни доктрини. Нека да повдигнем воала веднъж завинаги, за да могат всички да видят. Нека си поискаме тази дейност обратно от религиите. Тук съществуват големи възможности за трансформация. Нека истината бъде разбулена. Всички могат да строят храмовете си според собствената си представа. Не необходимо човек да е религиозен. Трябва само да е с добро сърце и да следва вътрешния си глас.

И така аз полагам усилия да построя храма си. Избирам вдъхващи ми сила убеждения, извличани от много източници. Ровя се из завещаното ми от предците и откривам много неща, които да използвам. Благодаря им за тези истини. Те докосват сърцето ми и се превръщат в камъни за моя храм. Вслушвам се в нещата, на които вътрешният ми глас ме учи, и те също се превръщат в част от храма. Благодаря на Великата Мистерия за това, което тайно ми показва.

И така започва се. Трудя се не само заради себе си, но за всички хора. Сърцето ми е чисто. Духът ми — нетърпелив. А храмът се издига, камък след камък. Истина след истина. Работя с удоволствие и съм изпълнен с благодарност, че ми се разкриват толкова много неща.

Седмица след седмица, месец след месец, година след година, в мен започват да се зараждат могъщи, духовни убеждения. Не плоски понятия, а живи, ярки истини, които носят със себе си цял куп съкровища. Дарове с изключителна красота биват поставяни в краката ми. Отнасят се с мен като с цар, като с най-любим човек. Издигат ме и виждам чудеса. Поднесен ми бе и най-скъпият дар, този, който ценя повече от всички останали. Пробудих се от съня, прогледнах.