Джон Кехоу
Път към могъщество и слава (7)

5. Храмът в нас

Приготви се, песъчинке.

Приготви се…

Храма ми построй —

и ме почитай.

Храма ми построй —

недокоснат от човешка ръка.

Вече влязъл през вратата и попаднал на мястото, изпълнено със спокойствие вътре в мен, научил се успешно да се спускам под потока на съзнанието към място без мисли, отпил дълбоко от живата вода и укрепнал, виждам че това не е достатъчно. Виждам, че е необходимо повече, ако искам да открия царството. И така аз се моля пътищата да се разкрият пред мен. Моля се, вярвайки, че ще получа отговор. Моля се със силата на човек, подхранен от живата вода. Моля се от място, където молитвата притежава голяма мощ. Докато един ден, отпуснат и обвит от спокойствие и мир, чувам следните думи:

Не стой, в безпорядък ти е храма,

имаш работа голяма —

нов храм трябва да се построи,

ще ти покажа какво ти предстои.

И ми бе показано какво да правя. Да построя храма в мен. Трябва да започна нов живот. Живот, посветен на храма. Призван съм да бъда строител и архитект. За да създам красиво кътче в мен и да го украся с най-добрите материали, които успея да намеря. Да живея вътре, да служа и почитам моя Възлюбен. Защото сега разпознавам присъствието в мен — Светият. Великата Мистерия. Съществувала преди самото време. Всичко се променя.

О, колко скучен и празен ми се струва старият ми начин на живот в светлината на новата представа за вътрешния храм и това, което предстои. Какво приключение. Какви възможности. И все пак съм отрезвен от необятността на начинанието. Това си е пълно преобразяване на системата ми от убеждения. Призован съм да построя храм с нови, по-могъщи, духовни убеждения. Да бъде здрав, непоклатим. Старите ми, ограничаващи убеждения трябва да се променят. Има много работа за вършене.

Сега осъзнавам, че всяко мое убеждение за мен самия и света около мен, трябва да се преосмисли в тази нова светлина. Дори и най-скъпите ми и дълбоко вкоренени убеждения (особено те!) трябва да бъдат проверени и да докажат стойността си, преди да им бъде разрешен достъп до новия храм. Много от тях няма да издържат на изпитанието. Много от тях ще се окажат недостойни, посредствени. Нищо няма да бъде прието без детайлен, критичен преглед.

Отсега нататък решавам нито едно убеждение, независимо колко вярно или истинско ми се струва, да не получава място в новия храм, освен ако не допринася за здравината му. Дали това убеждение ще ми вдъхне сила? Дали ще пробуди в мен святата ми песен? Пречи ли ми това убеждение или ми помага в моя път? Всяко убеждение трябва да бъде проверявано чрез тези въпроси. Трябва да отговаря за себе си. Да се разголи, да се разкрие. Да бъде правдиво. Приятел или враг?

И тук е моментът, в който войнът в нас трябва да се притече на помощ. В ръката си той има меч и няма капка милост. Безпощаден е. Време е да бъдем необуздани. Време за смърт и възраждане. Време за трансформация.

Всяко живо същество има скрит в себе си войн. Виждате го в действие, когато лъвицата свирепо защитава малките си от изгладнели хищници. Виждате го при мравката, която бавно и методично влачи нещо, три пъти по-голямо от нея, към мравуняка. Това е безкомпромисно действие и отдаденост. Всеки от нас го носи в себе си. Може да го призове — независимо с каква цел. И така аз го пробуждам.

Някои убеждения много страстно ще спорят, че въпреки че не ни помагат, а те всъщност дори ни възпират със слабостта си, все пак заслужават да преминат през вратата заради това, че са реални. „Ние сме истински, следователно изискваме да влезем“, ще кажат те. Готови са да използват такава логика и измама, за да бъдат приети, че много войни биват заблудени. Но ако войнът следва точно нарежданията, тези убеждения ще бъдат съсечени на място и няма да получат достъп до новия храм. Задачата на война е да пази неуморно, за да не бъде осквернен храма с лоши, некачествени материали. „Служиш ли на моя господар?“ пита войнът всяко убеждение и всяко едно трябва да отговори, а отговорът — да се прецени внимателно. Почти нищо не може да остане скрито по този начин и много убеждения ще бъдат отхвърлени.

Заради безброй поколения, през които е бил пренебрегван, потокът на съзнанието на нашата раса е бил замърсен от страх, съмнение и слабост, а това е породило многобройни ограничаващи убеждения. Като пиявици, те смучат жизнената ни сила. Заслепяват ни за истинската ни мощ и слава. О, паяк, чието ухапването ни кара да халюцинираме. Майка на всички илюзии. Мръсно, жълто, двуглаво куче, което говори с двете си усти едновременно. Лъжец. Измамник. Крадец. Нямаш място в храма.

Тези убеждения са раните на моето поколение, кървим и страдаме заради тях. Рани, които всеки от нас трябва да излекува, за да можем да се почувстваме завършени…

Това не е някакво просто, интелектуално упражнение. А е работа за вълшебник. За майстор. За ясновидец. Бъдещето ни ще се развие, в зависимост от успеха или провала на начинанието. Съдбата ни се определя от убежденията, които запазваме и онези, които отхвърляме. Каквото и да съчетаем в нас, в това ще се превърнем. Това, което липсва в храма, няма да присъства и в живота ни. Такъв е законът. Свещен закон. Велик закон.

Готов съм да отхвърля моята действителност. Да отрека сетивата си. Да преобърна небе и земя, ако това се иска, за да построя храм, достоен за това призвание. Трябва да създам свой собствен храм. Никой да не може да пристъпи, освен ако не позволя… Храмът е мой и мога да го оформям, украсявам и строя по свой си начин. Не е необходимо да приемам неща, приети от други преди мен. Не трябва да следвам ничии други представи, освен моите собствени. Необходимо е само да съм верен на себе си и на гласа вътре в мен.

О! Възторгът от гледката на храма в мен. Тук ще живея. Тук ще се докосвам до Великата Мистерия. Оттук ще се втурвам в непознати светове. Това ще бъде моят параклис и моят потир. Моята лодка. А лодката ще бъде здрава, способна да издържи на най-бурните вълни, тъй като възнамерявам да изследвам нашир и длъж. Ще следвам потока на съзнанието в непознати води. Очаква ме толкова много.

Моят свят се отваря. Зрението ми е чисто. А гласът в мен говори, „Бъди дързък. Не чакай. Построй ми храм, ще живея с теб и ще ти донеса големи съкровища.“ Сега виждам и разбирам, че няма неща, които да не мога да направя. Няма място, където да не мога да отида. Ето така стои въпросът с човешките същества, така е стоял и така ще бъде завинаги. Велика и благородна съдба очаква всеки, който се осмели да следва този път.