Джон Кехоу
Път към могъщество и слава (4)

2. Почитане на предците

Първо очи отворете

и от съня в съня се събудете,

свещени песни ще звучат тогава

това предците ни са казали наяве.

Буда ми е прапрадядо. Христос — втори братовчед. Мохамед ми е чичо. Наследил съм царска кръв. Величието изобилства в рода ми и аз съм горд от този факт. Гордея се с рода си.

Ние хората сме едно. От един род сме. Едно семейство. Имаме еднаква космически съдби. Ходим по една и съща планета. Имаме едни и същи роднини. И да знаете — това е добре.

Ние, които живеем днес, сме извлекли ползата от всеки духовен акт от всеки човек, живял на тази планета. И затова трябва да сме вечно благодарни.

Христос е умрял, изкупвайки греховете ми. Буда е получил просветление, следователно аз също мога да получа просветление. Мохамед е открил истината, така че аз също мога да знам истината. Черният Лос е имал представи, видения, следователно мога да споделя виденията му. Всеки мъж и жена, живели преди мен и борили се да открият истината, са правили това, за да мога аз да извлека полза от това. На всеки един от тях аз дължа благодарност. Техните битки и победи, независимо колко дребни, не са били напразни. Моето съзнание е обогатено благодарение на тях.

Реката на съзнанието, която тече през мен, съществува от край време. Тя преминава през умовете на всички хора. Същата река е текла и през умовете на предците ни. Именно чрез това съзнание ние се издигаме. Именно чрез това съзнание ние сме едно стъпало по-нагоре благодарение на работата на други. Чрез това съзнание други се издигат благодарение на нас. Всеки жест на доброта, всяка молитва, всяка духовна практика оказва влияние върху всичко останало. Всички сме заедно в това. Няма разделение. Дори и стръкче трева не може да бъде отрязано без вселената да потрепери.

И ето тук ние стигаме до една слабо разбирана истина. Вътре в това вездесъщо съзнание се съдържа всичко, което се е случило с нашата раса от началото до сега. Всяко едно действие и мисъл са оставили своята следа. По-велики хора от нас са предприемали пътешествия навътре в себе си и са оставили своята следа. За нас сега е по-лесно, заради онези, които са правили това преди. Не само заради богатите, подробни учения, които са ни оставили, но и заради това, че духовните архетипове, създадени от древни моряци, мистици и шамани, които са търсили истината вътре в тях самите, са завинаги запечатани в тези вътрешни области. Те горят като бляскави факли и ни показват пътя към дома. Огромни насочващи фарове. Пътища вече са отъпкани. Територия, която е добре проучена, съществуват подробни карти за тези, които искат да следват маршрута.

Чувал съм воплите на предците ни от отвъдното. Наричат ни „сенки“, нас, които живеем днес. Нас, които имаме тела и живот, ум и възможности — наричат ни сенки. Защо? Защото ни липсва дълбочина. Липсва ни плътност. Отхвърлили сме традициите, тръгнали сме на сляпо на своя глава, без да се потопим преди това в мъдростта на нашата раса. Чувстваме, че не се нуждаем от напътствията им. Това е подигравка с предците ни. Така никога няма да намерим пътя към мъдростта.

Почитаме предците си като внимателно проучваме пътищата, но които са вървели, като приемаме смирено и с благодарност този дар, който са ни оставили. Истинска проява на арогантност и невежество е да отхвърляме направо такива богати и разнообразни традиции като остарели и неподходящи за съвремието. Това е безумието на нашето поколение. Чувстваме, че няма какво да научим тук. Няма откъде да получим отговори. Духовното ни наследство е мъртво и безинтересно. Мъртво и безинтересно? Та тези традиции преливат от истини и мъдрост, ако обаче отделим време да ги достигнем. Пийте дълго от тези извори и се потопете изцяло в истините, за да не рискувате на сляпо и да не се изгубите в необятната пустош. Тези истини ще ви изпълнят. Ще ви накарат да се почувствате завършени. Това е майчина кърма. Това е манна небесна за тези, които умират от жажда в пустинята. Нашите предци не са имали това и са расли силни, навлезли са в непознатото и са се върнали, за да споделят виденията си. Истината и мъдростта на вековете се съдържа тук. Ние, които искаме да тръгнем по нови пътища, трябва да почитаме предците си, преди да тръгнем в желаната посока.

Не съм християнин, но Библията винаги е била за мен богат и чуден източник на духовни истини, станал съм по-добър, след като съм се гмурнал в това изобилие и съм се придържал към истините, открити там.

Не съм будист, но ученията на Буда, Доген и други Дзен учители са ми оказали огромно влияние и са променили начина ми на живот и гледната ми точка за света.

Не съм северноамерикански индианец, но съм се докоснал до Великия Дух по време на неповторими церемонии в индиански колиби и съм почувствал Великата Мистерия в богатите духовни учения на индианския народ. Танцувал съм свещени танци и съм попил мъдростта на свещения обръч и четирите пътя. Заради това съм станал по-добър и по-мъдър човек.

Онези от вас, които са жадни за духовни знания, да пият охотно. Бъчвите са пълни, ще се пръснат — трябва само да си налеете. Кой от нас, от тези, които копнеят за духовни истини, няма да се изпълни и за сто живота напред със завещаното ни от предците? А изворът пак ще си остане пълен. Такова е чудото на това наследство. Погледнете разнообразието и богатството, което нашата раса е произвела. Трябва да се гордеете, че прародителите ни са постигнали и произвели толкова много. Нещо за всички. Никой не трябва да си тръгва с празни ръце.

Какво искате? Задайте каквито си пожелаете въпроси за предците и ще получите отговори. Защото тези истини не се съдържат само в книгите и устните предания, но цялата истина живее за вечни времена в нашето съзнание, надарени сме с нея от самото ни раждане. Предците ще ви се явяват насън. Те ще идват сами или ще говорят със светия, пратеник и той ще се появява със символи. Не сте сами. Нито сега, нито когато и да било. Вътре в нас, цялата истина е жива и очаква да я открием. Така стоят нещата при всяко човешко същество. Трябва просто да се отворим за това. Нивата е готова за жътва. Предците ни добре са се грижили за нея. И къде трябва да отидем, за да пожънем това изобилие? Обърнете се навътре, към вас самите. Вътре. Винаги вътре в нас. Хайде, елате да се изпълним.

Да почитаме предците си, не означава да ги следваме сляпо. Защото те самите, великите от тях, не са го правили. Наистина, при подробно проучване, ще откриете, че всички те са отхвърляли духовните традиции на деня и дръзко са следвали своите собствени представи. Вслушвали са се във вътрешния си глас.

Христос не е бил християнин. Бил е бунтар. Ненавиждал е двуличието на църквата, това че е наблягала на догмата и сухите убеждения. Неговият път е водел далеч от църквата. С това не искам да кажа, че човек не трябва да е християнин. Ако този път има сърце и ви влече, то тогава следвайте го с цялото си същество. Но го направете по начин, какъвто никой не е виждал досега. Бъдете такъв християнин, какъвто Христос е бил и следвайте ученията и мъдростта на Светия Дух, който е вътре във вас. Или бъдете будист като Буда. Винаги се вглеждайте дълбоко в себе си. Вслушвайте се в сърцето си. Вслушвайте се във вътрешния си глас. Така няма да се отклоните, от пътя.

Да почитаме предците си означава най-вече ние самите да се превърнем в предци. Да приемем, че сега всичко е в наши ръце. Да осъзнаем, че факелът на съзнанието е предаден. Сега е в нас. Ние, които живеем на тази планета днес, сме новите пазители на истината и силата. И като такива трябва да следваме собствената си представа. Да се научим да пеем нашата си свещена песен. Песен, която никой друг не може да пее. А ако не успеем да открием нашата песен, да изразим нейната истина и да разкрием красотата й, то тогава тази песен ще бъде загубена завинаги и нашият род ще страда и ще бъде най-клет заради нашата немарливост и пренебрежение. Тъй като никой не може да изпее нашата песен, освен нас самите. Тя е дълбоко в сърцето ни. Само пробуденото сърце ще открие тайната си. Никой не знае дали песента ви ще бъде изпята. Дори самите вие.

Долавям гласовете на предците. Те казват, „Кажи на хората да ходят с гордо вдигнати глави и да пеят свещените си песни. Планетата трябва да бъде излекувана.“ А вие чувате ли тези призиви?

Достатъчно хора следват пътя на удоволствието и изгодата и това си е тяхно право, тъй като всички ние избираме пътя, който да следваме. И пътят това сме ние, и ние сме нашият път. Това е законът на човеците. Но къде измежду нас са пазителите на огъня? Пеещите свещените песни? Онези, чиито молитви и дела поддържат духа жив?

Нуждаем се от нови легиони от мъже и жени във всяко едно поколение, които да приемат това предизвикателство, в противен случай нишката ще се скъса. Земята ще се вкорави и ще забрави децата си. Вътрешният огън трябва да бъде поддържан.

Ще бъдеш ли ти пазител на огъня, ще пееш ли песни? Не е трудно — просто човек трябва да отвори сърцето си, останалото ще дойде от само себе си. Започнете като запалите огъня вътре във вас, така че да се превърнете в пламък на Великата Мистерия. Има дарове, които само вие можете да раздавате. Пътища, които само вие можете да извървите. А ако не пробудите тези дарове, ако не извървите тези пътища, тогава какво? Тогава човечеството ще бъде ограбено и крадецът ще сте вие.

Не бива да бягате от отговорността си. Смятате, че няма какво да предложите? Събудете се. Изпълзете от обзелата ви слабост. Ако огънят само на един човек е запален благодарение на вашия живот, вие сте постигнали нещо чудесно. Какво не бихте могли да постигнете, когато Светият дух работи чрез вас? Когато сте извисени. Когато свещените води ви напояват и ви дават сили. По-могъщи сте и по-великолепни, отколкото предполагате. Свещената ви песен ви очаква. Свещената ви песен е вашата цел в живота. Тя трябва да бъде открита. Трябва да я откриете, заради вас самите.

Пробудете се от дълбокия сън. Елате, вече крачим заедно. Факелът е в нашите ръце. Вече е предаден. Носим го в този миг. Той е в ръката ми, докато пиша. Той е в ръката ви, докато четете. Чувствате ли пламъка му? Не отричайте, че факелът е в ръцете ви. Може да кажете, „Не знам какво да правя с него“. Или „Не съм готов.“ Или „Твърде зает съм.“ Това е добре. Но не отричайте — сега факелът е в ръцете ви. Никога не го отричайте. Да го отричате означава, че сте мъртви за живота. Да го отричате, означава да лъжете. Не чакайте друг момент. Животът тече около нас и ние сме призвани да участваме по свят, свещен начин. Това са думи на нашите предци.