Мери Хигинс Кларк
Тук и отново (8)

7.

Нед бе доловил любопитството в погледа на доктор Райън, когато се натъкна на него в болницата, затова се страхуваше да се върне там. Но се налагаше. Трябваше да влезе в стаята на Лин Спенсър. Тогава може би щеше да спре да вижда лицето на Ани, заклещена в горящата кола, от която не можеше да се измъкне. Нед трябваше да види същото изражение на лицето на Лин Спенсър.

Интервюто с доведената й сестра бе излъчено в новините в шест и в единадесет часа онзи ден. С тъжен глас младата жена каза, че Лин изпитва силни болки. Искаше да убеди Нед да пожали сестра й, която не бе виновна за смъртта на жена му. Лин и съпругът й само го бяха измамили. Нищо повече.

Ани. Непрекъснато я сънуваше. Понякога сънищата бяха прекрасни. Намираха се в Гринуд лейк преди петнадесет години. Никога не ходеха там, докато майка му беше жива. Тя не обичаше да й гостуват. Но когато почина, къщата стана негова и Ани страхотно се зарадва. „Никога не съм имала свой собствен дом, Нед. Ще направя къщата чудесна. Почакай и ще видиш.“

И наистина я направи чудесна. Беше малка, само четири стаи, но през годините Ани бе спестила достатъчно пари, за да купи нови кухненски шкафове. На следващата година спести за нов клозет и мивка. Накара Нед да свали старите тапети и двамата заедно боядисаха цялата къща и купиха хубави прозорци. А Ани си имаше и великолепна градина.

Нед непрестанно си припомняше как двамата се трудеха по къщата и боядисваха. Сънуваше как Ани закачва завесите, а после отстъпва назад и им се любува.

Мислеше и за уикендите. Пътуваха до Гринуд лейк всяка събота от май до края на октомври. Разполагаха само с няколко електрически печки, но беше прекалено скъпо през зимата. Ани възнамеряваше да инсталира централно отопление в къщата, когато се пенсионира, за да могат да живеят там през цялата година.

Миналия октомври Нед продаде къщата на съседа им, който искаше да разшири имота си. Не получи много пари, тъй като според новия градски кодекс на мястото не можеше да се строи, но не му пукаше. Знаеше, че каквото и да вложи в „Генстоун“, то ще му донесе цяло състояние. Никълъс Спенсър му го бе обещал, когато говориха за ваксината. По онова време Нед работеше като градинар в имението на Спенсър в Бедфорд.

Не каза на Ани предварително. Страхуваше се, че тя ще му попречи. После, един съботен ден през февруари, докато Нед бе на работа, Ани реши да отиде до Гринуд лейк и откри, че къщата е изчезнала. Върна се у дома и заудря Нед по гърдите с малките си юмручета. Той я закара до Бедфорд да види какъв палат ще й осигури, но дори това не успокои гнева й.

Нед ужасно съжаляваше за смъртта на Никълъс Спенсър. Искаше му се лично да го убие. Ако не го беше послушал, Ани щеше да е още жива.

През нощта Нед си представи жена си, която му каза да отиде в болницата и да потърси доктор Грийн. „Имаш нужда от лекарства, Нед. Доктор Грийн ще ти даде лекарства.“

Ако си запише час при доктор Грийн, ще успее да проникне в болницата и никой няма да го заподозре в нищо. Ще разбере коя е стаята на Лин Спенсър и ще влезе там. А преди да я убие, ще й разкаже за Ани.