Мери Хигинс Кларк
Тук и отново (6)

5.

Веднага усетих, че работата с Кен Пейдж и Дон Картър ще е приятна. Кен бе едър тъмнокос мъж с брадичка на булдог. Запознах се първо с него и се зачудих дали всички мъже в „Уолстрийт уикли“ трябваше да покрият някакви изисквания за височина и тегло. Но после се появи и Дон Картър, а той бе дребен и спретнат човек със светло кестенява коса и трескави лешникови очи. Прецених, че и двамата са на около четиридесет.

Едва бях поздравила Кен, когато той се извини и се втурна след Картър по коридора. Използвах времето, за да разгледам дипломите по стените. Впечатлих се. Кен е лекар, но има и докторат по молекулярна биология.

След малко двамата се върнаха заедно. Бяха уредили срещите в „Генстоун“ за единадесет часа на следващия ден. Трябваше да отидем до Плезънтвил, където се намираше главният офис на компанията.

— Имат тузарски офиси в небостъргача „Крайслер“ — каза ми Дон, — но истинската работа се върши в Плезънтвил.

Щяхме да се срещнем с Чарлз Уолингфорд и доктор Мило Келтавини — учения, който отговаряше за лабораторията в „Генстоун“. Кен и Дон живееха в област Уестчестър, затова решихме да се срещнем направо там.

Господ да поживи Сам Майкълсън! Очевидно ми бе повдигнал самочувствието. Няма съмнение, че когато работиш в екип по изключително важен проект, трябва да си сигурен, че можеш да се включиш добре. Благодарение на Сам чувствах, че няма да имам никакви проблеми с Кен и Дон. С други думи, всички ме приветстваха с добре дошла.

 

Веднага щом излязох от сградата, звъннах на Сам по мобилния си телефон и го поканих заедно с жена му на вечеря в „Ил Мулино“. После забързах към къщи. Възнамерявах да си направя сандвич и чай и да обядвам пред компютъра. Бях получила купчина писма с въпроси от читатели на рубриката ми и трябваше да ги подредя. Въпросите към подобни рубрики често се повтарят, което пък ми показва на кои въпроси би трябвало да отговоря.

От време на време правя собствени проучвания, когато искам читателите ми да получат определена информация. Важно е за неопитните във финансово отношение да са наясно с проблеми като рефинансирането на ипотеки, когато лихвите са ниски, или избягването на някои „безлихвени“ заеми.

Винаги когато се захващам с тази работа, използвам инициалите на мои приятели и града, с който имат някаква връзка. Най-добрата ми приятелка е Гуен Харкинс. Баща й израснал в Айдахо. Миналата седмица водещият въпрос в рубриката ми беше какво трябва да обмислим преди да кандидатстваме за ипотека. Подписах запитването с Г.Х. от Боасе, Айдахо.

У дома осъзнах, че трябва да забравя за известно време плановете си за работа по рубриката. На телефонния секретар ме очакваше съобщение от прокуратурата. Следователят Джейсън Ноулс искал спешно да говори с мен. Беше оставил номера си и веднага му се обадих.

Следващите четиридесет и пет минути търсих отговор на въпроса с каква ли важна информация разполагах, та следовател от прокуратурата да настоява за спешна среща. Когато отдолу се звънна, вдигнах слушалката на домофона и поканих господин Ноулс да се качи, като го предупредих да не използва асансьора.

След няколко минути той застана пред вратата. Беше мъж с посребрена коса и любезен, но прям маниер. Въведох го във всекидневната и той се настани на канапето. Седнах на стола срещу него и зачаках да заговори.

Той ми благодари, че съм се съгласила да се видим, и делово пристъпи към въпросите.

— Госпожице Декарло, присъствахте на събранието на акционерите на „Генстоун“ в понеделник, нали?

Въпросът бе реторичен. Кимнах.

— Научихме, че много от присъстващите са изразили силното си негодувание към управата. Един мъж е бил особено раздразнен от изявлението на Лин Спенсър.

— Вярно е.

Очаквах, че следващият въпрос ще бъде дали съм доведена сестра на Лин Спенсър. Излъгах се.

— Разбрахме, че сте седяла на крайното място на реда за репортерите и сте била близо до този човек.

— Да, така беше.

— Случайно да сте говорила с него?

— Не. Не съм.

— Имате ли имената на акционерите, с които говорихте?

— Да.

Усетих, че Джейсън Ноулс очаква обяснение.

— Както може би знаете, списвам финансова рубрика, насочена към неосведомения потребител или инвеститор. Пиша и статии за различни списания. На събранието си помислих, че мога да подготвя задълбочена статия за начина, по който провалът на „Генстоун“ унищожи бъдещето на безброй дребни инвеститори.

— Знам и затова съм тук. Искаме да получим имената на хората, с които сте говорила.

Погледнах го внимателно. Молбата изглеждаше разумна, но инстинктивната реакция на всеки журналист е да се възпротиви, когато го помолят да разкрие източниците си.

Джейсън Ноулс сякаш прочете мислите ми.

— Госпожице Декарло, сигурен съм, че разбирате защо ви моля. Сестра ви Лин Спенсър…

— Доведената ми сестра — прекъснах го рязко.

Той кимна.

— Доведената ви сестра можеше да бъде убита при пожара. Засега нямаме представа дали подпалвачът е знаел за присъствието й в къщата. Съвсем логично е пожарът да е бил подпален от някой от вбесените и отчаяни акционери.

— Осъзнавате, че има и стотици други хора, акционери и служители, които също може да са отговорни за пожара, нали?

— Наясно сме с това. Случайно да знаете името на човека, който избухна на събранието?

— Не — отговорих решително и си спомних как яростта на бедния човечец бе заменена в миг с безпомощни сълзи. — Но той не е подпалил къщата. Сигурна съм.

Джейсън Ноулс повдигна вежди.

— Сигурна сте, че не е подпалил къщата? Защо?

Осъзнах, че ще прозвучи ужасно глупаво, ако кажа „Просто знам, че не го е направил“, затова отговорих:

— Човекът беше отчаян, но по различен начин. Сърцето му е разбито от тревоги. Дъщеричката му умира, а той ще загуби дома си.

Очевидно Джейсън Ноулс се разочарова, когато не успях да идентифицирам нещастния баща, но още не бе приключил с мен.

— Разполагате с имената на хората, с които сте говорила, нали?

Поколебах се.

— Госпожице Декарло, гледах интервюто ви от болницата. Съвсем подходящо заклеймихте подпалвача като луд или зъл.

Беше прав. Съгласих се да му предам имената и телефоните, които бях записала на събранието. Ноулс отново прочете мислите ми.

— Когато се обадим на тези хора, ще им кажем само, че разпитваме всеки, който е присъствал на събранието. Уверявам ви. Много от акционерите са изпратили обратно на „Генстоун“ поканата за събранието и са потвърдили, че възнамеряват да присъстват. Всеки от тях ще бъде разпитан. Проблемът е, че не всички са изпратили поканите си.

— Разбирам.

— В какво състояние намерихте доведената си сестра?

Надявах се, че този изключително наблюдателен човек не е забелязал краткото ми колебание.

— Гледал сте интервюто. Лин изпитваше силна болка и бе объркана от случилото се. Въобще не подозирала, че мъжът й може да върши нещо незаконно. Кълне се, че според нея Ник Спенсър вярвал в невероятната лечителна способност на ваксината.

— Смята ли, че катастрофата е била инсценирана?

— В никакъв случай. — Докато повтарях думите на Лин, се зачудих дали звуча убедително. — Настоява, че трябва и иска да научи пълната истина.