Мери Хигинс Кларк
Тук и отново (54)

Епилог

След като бе разпитан във връзка с признанията на Лин, Чарлз Уолингфорд побърза да сътрудничи на следователите. Призна, че е откраднал всички липсващи пари с изключение на онези, които Ник бе взел срещу собствените си акции. Кражбата била хонорарът му за участие в гнусния план за фалита на „Генстоун“. Най-шокиращото разкритие на Уолингфорд бе, че Ейдриън Гарнър, милиардерът собственик на „Гарнър Фармасютикъл“, бе измислил целия план и бе ръководил участниците в него през цялото време.

Гарнър препоръчал доктор Кендал за помощничка на доктор Келтавини и я изпратил в лабораторията, за да саботира експериментите.

Освен това именно Гарнър е бил любовникът на Лин, когото Нед Купър бе видял в имението в Бедфорд, преди да запали къщата. След пожара Лин уволнила икономите, за да продължи тайно да се вижда с Гарнър.

След като научил, че ваксината върши отлична работа, Гарнър не бил готов да се задоволи само с разпространението й, а искал да я притежава. Планирал да купи на безценица патента след фалита на „Генстоун“. Така „Гарнър Фармасютикъл“ щяла да притежава обещаваща ваксина, която да носи невероятни приходи.

Грешката му била, че изпратил Лоуъл Дрексъл да прибере документацията на доктор Спенсър лично. Телефонът на Вивиан Пауърс бил подслушван. След съобщението й до мен, че знае кой е взел документите, била отвлечена и упоена, за да й попречат да посочи вече сивокосия Дрексъл като човека, когото доктор Бродерик описа.

Пак Гарнър дал на Лин таблетката, която пуснала в чая на Ник на летището. Ставаше дума за ново вещество, чийто ефект се проявява след няколко часа и унищожава жертвата без предварителни симптоми. Ник Спенсър не бе имал никакъв шанс.

След като Гарнър бе обвинен в убийство, друга голяма фармацевтична компания сключи сделка за закупуването на акциите на „Генстоун“. Инвеститорите, които доскоро смятаха, че са загубили всичките си пари, сега притежаваха скъпи акции. Разбира се, някой ден акциите ще струват много повече, ако успехите на ваксината продължат.

Както подозирах, племенницата на доктор Кендал й бе предала писмото от Карълайн Съмърс до Ник Спенсър, с което благодарната майка го уведомяваше, че дъщеря й е била излекувана от множествена склероза. Когато писмото стигнало до бюрото на Ейдриън Гарнър, той наредил на Лоуъл Дрексъл да вземе документацията на доктор Спенсър от доктор Бродерик. Сега новата фармацевтична компания докара световноизвестни микробиолози да проучат документацията и да се опитат да открият каква комбинация от лекарства може да е довела до невероятното излекуване.

Все още ми е трудно да повярвам, че Лин не само е помогнала за убийството на мъжа си, но и щеше да остави Лоуъл Дрексъл да ме убие в онзи кошмарен ден в къщата за гости. Нещастният й баща трябваше да изтърпи не само смъртта й, но и унижението от историите по вестниците. Майка ми направи всичко възможно да му помогне, но не й беше лесно.

Кейси бе разбрал какво се опитвах да му кажа, докато бях в колата с Нед, и се обадил в полицията. Те вече наблюдавали гробището. Смятали, че Купър може да се върне там. Когато Кейси им обяснил, че Патрик е починалият ми син, веднага се насочили към гроба на Ани.

 

Днес е петнадесети юни. Следобед двамата с Кейси ходихме на опелото на Ник Спенсър. Служителите и акционерите на „Генстоун“, които го бяха ругали най-ожесточено, мълчаха почтително по време на службата.

Денис Холдън произнесе невероятно вълнуваща реч. Снимката му — мършав, изтощен от болестта и умиращ — се появи на огромен екран.

— Тук съм, защото Ник Спенсър пое риск и ме инжектира с ваксината — заяви Холдън.

Джак трябваше да говори последен.

— Баща ми беше чудесен човек — започна той, а очите на хората се изпълниха със сълзи. — Обеща ми, че ще погрижи никое дете вече да не губи майка си заради рака.

Очевидно хлапето бе наследило прекрасните качества на баща си. Проследих как се върна при баба си и дядо си. Помислих си, че въпреки всички ужасни неща, които му се бяха случили, бе благословен с чудесни роднини.

Хората зашумяха, когато Винс Алкът каза:

— Никълъс Спенсър е дал ваксината и на още една пациентка. И тя е при нас сега.

Марти и Рода Бикорски се качиха на подиума заедно с малката Маги. Рода пристъпи към микрофона.

— Запознах се с Никълъс Спенсър в раковото отделение на „Сейнт Ан“ — започна тя, като едва преглъщаше сълзите си. — Бях чувала за ваксината му. Дъщеричката ми умираше. Помолих Спенсър да я ваксинира. Заведох Маги при него в деня преди самолетът му да катастрофира. Дори съпругът ми не знаеше за това. А когато чух, че ваксината била безполезна, се уплаших да не загубя детето си още по-рано. Това беше преди два месеца. Оттогава туморът в мозъка на Маги се свива с всеки изминал ден. Още не знаем какъв ще бъде крайният резултат, но Ник Спенсър ни даде толкова много надежда.

Марти вдигна Маги, за да я покаже на публиката. Крехкото и бледо момиченце, което бях видяла преди шест седмици, сега имаше розови бузки и беше напълняло.

— Бяха ни обещали, че Маги ще бъде с нас до Коледа — каза Марти. — Но вече вярваме, че ще я видим пораснала.

Докато хората излизаха навън, чух някой да повтаря думите на Рода Бикорски:

— Ник Спенсър ни даде толкова много надежда.

Помислих си, че не звучи лошо за епитафия.