Мери Хигинс Кларк
Тук и отново (50)

49.

След като се прибра от къщата за гости в гаража, Нед седна в колата, отвори бутилка уиски и пусна радиото. Беше му приятно да слуша репортажите за себе си, но от друга страна не искаше да изтощава акумулатора. След известно време усети, че задрямва, и постепенно се унесе. Звукът на кола, която минаваше по частния път покрай гаража, го събуди рязко и той се протегна за пушката. Ако идваха да го арестуват, щеше поне да очисти няколко от тях преди да умре.

Единият прозорец на гаража гледаше към пътя, но пред него бяха натрупани прекалено много столове и Нед не можа да види нищо. Не се ядоса, тъй като това означаваше, че и самия него не могат да го видят.

Изчака около половин час, но никой не мина обратно. После се досети. Беше готов да се обзаложи, че онзи тип е бил гаджето на Лин Спенсър, който беше при нея в нощта на пожара.

Реши да види дали е прав. Пъхнал пушката под мишница, той отвори безшумно страничната врата и тръгна по познатия път към къщата за гости. Тъмният седан бе паркиран там, където доскоро икономите си държаха колата. Щорите в къщата бяха спуснати, с изключение на онази в кабинета, през която бе гледал по-миналата нощ. Тя отново бе повдигната с няколко сантиметра над перваза. Вероятно се беше заклещила. Прозорецът беше отворен и Нед успя да надникне — виждаше чак до всекидневната, където Лин Спенсър и гаджето й седяха тогава.

Пак бяха там, но този път имаше още някой. Нед чуваше и друг мъжки глас, но не можа да види лицето му. Ако любовникът на Лин и другият са тук утре, когато дойде Декарло, и те ще пострадат, помисли си Нед. Никой от тях не заслужаваше да живее.

Докато се напрягаше да чуе разговора, гласът на Ани прошепна в ухото му:

— И не пий повече, Нед.

— Но…

Той бързо прехапа устни. Бе заговорил на Ани на глас, както правеше напоследък. Човекът, който говореше, не го чу, но Лин му даде знак да замълчи. Очевидно беше притеснена.

Нед отстъпи назад и се скри сред дърветата преди вратата да се отвори. Не видя лицето на човека, който излезе навън и огледа къщата, но бе по-висок от любовника. Мъжът огледа набързо градината и се върна в къщата. Преди да затвори вратата, Нед чу гласа му:

— Полудяваш, Лин.

Никак даже не е луда, помисли си Нед, но този път си държа устата затворена, докато се върна в гаража. Докато отваряше поредната бутилка скоч, започна да се смее. Сети се, че тъкмо бе започнал да обяснява на Ани, че може да пие уиски, когато не си пие лекарствата.

— Забравила си за това, Ани — каза той нежно. — Винаги забравяш.