Мери Хигинс Кларк
Тук и отново (27)

26.

Мили ме поздрави като стара приятелка, когато влязох в ресторантчето.

— Разказах на всички, че пишеш история за Ник Спенсър — жизнерадостно сподели тя. — Какво ще кажеш за новината, че Ник живее в Швейцария? Преди два дни онези хлапета намериха ризата му и всички го сметнаха за мъртъв. Утре сигурно ще има нещо друго. Винаги съм твърдяла, че човек, достатъчно умен да присвои толкова много пари, ще измисли и как да ги похарчи на спокойствие.

— Може и да си права, Мили. Добра ли е салатата с пиле?

— Великолепна.

Поръчах си салата и кафе. Беше време за обедна почивка и ресторантчето беше пълно. Споменаваха името на Ник Спенсър на няколко съседни маси, но не чух какво точно казваха за него.

Мили се върна със салатата. Попитах я знае ли нещо за състоянието на доктор Бродерик.

— Малко по-добре е — провлече тя. — Още е в критично състояние, но чух, че се опитал да говори с жена си. Чудесно е, нали?

— Да, радвам се за него.

Докато ядях салатата, великолепно наситена с целина, но почти без пиле, мислите ми препускаха лудо. Ако доктор Бродерик се съвземе, ще успее ли да идентифицира човека, който го бе прегазил, или няма да има никакви спомени за инцидента?

До втората ми чаша кафе-ресторантчето вече се бе опразнило. Изчаках Мили да разчисти масите и я повиках. Показах й снимката от вечерята в чест на Ник Спенсър.

— Познаваш ли тези хора?

Мили си сложи очилата и разгледа снимката внимателно.

— Разбира се — усмихна се тя и започна да сочи. — Това са Делия Гордън и съпругът й Ралф. Тя е свястна, но той е сухар. А тази е Джаки Шлосър. Много е готина. До нея е пастор Хауъл, презвитерианският свещеник. А, ето го и мошеникът. Надявам се да го заловят. Този е председателят на борда на директорите на болницата. Откак убеди колегите си да инвестират толкова много в „Генстоун“, все му е черно пред очите. Чух, че ще го изритат още на следващото събрание на борда, ако не и по-скоро. Много хора смятат, че трябва да си подаде оставката. Обзалагам се, че ще го направи, ако се докаже, че Ник Спенсър е жив. От друга страна, ако го арестуват, може и да разберат къде е скрил парите. А това са Дора Уитман и съпругът й Нилс. И двамата са от най-старите семейства тук. Истински пари. С прислужници и всичко друго. Всички одобряват факта, че семейството си остана в Каспиън, но чух, че имат великолепна вила в Мартас Винярд. О, последната вдясно е Кей Фес. Тя е шефката на доброволците в болницата.

Водех си бележки, като се опитвах да не изоставам от бързия коментар. Когато свърши, казах:

— Мили, искам да поговоря с някои от тези хора, но пастор Хауъл е единственият, с когото успях да се свържа. Останалите или не отговарят на обажданията ми, или телефоните им не са вписани в указателя. Имаш ли идея как мога да се свържа с тях?

— Не се изпускай, че аз съм ти казала, но Кей Фес вероятно е на бюрото си в болницата в момента. Макар и да не е отговорила на обаждането ти, тя е човек, с когото лесно можеш да се сближиш.

— Мили, ти си прекрасна.

Довърших си кафето, платих сметката, като оставих щедър бакшиш, и подкарах към болницата.

Очаквах да намеря малка местна болница, но открих процъфтяваща институция с няколко по-малки сгради в съседство с основната и огромна заградена празна площ с надпис „Място за бъдещия педиатричен център“.

Очевидно това бе строежът, замразен в момента поради инвестициите в „Генстоун“.

Паркирах и влязох във фоайето. Зад рецепцията седяха две жени, но веднага познах Кей Фес. Със силен загар, макар да бе още април, къса посивяла коса, тъмнокафяви очи, бабешки очила, изключително красив нос и тънки устни, тя просто излъчваше нещо началническо. Реших, че едва ли някой би могъл да проникне в болницата неканен, докато тя е на смяна. Седеше близо до оградения с въжета подстъп към асансьорите, което означаваше, че отговаря за сигурността.

Четири-пет души чакаха да им издадат пропуски. Когато приключиха, се приближих към нея.

— Госпожица Фес?

Тя застана нащрек, сякаш бе заподозряла, че искам да вкарам в болницата десетина хлапета на посещение при някой от пациентите.

— Госпожице Фес, аз съм Карли Декарло от „Уолстрийт уикли“. Бих искала да поговорим за вечерята в чест на Никълъс Спенсър. Разбрах, че сте седяла близо до него.

— Вие ми се обадихте онзи ден, нали?

— Да.

Другата жена на рецепцията ни гледаше любопитно, но после насочи вниманието си към няколко нови посетители.

— Госпожице Декарло, след като не отговорих на съобщението ви, не ви ли е ясно, че не възнамерявам да говоря с вас?

Тонът й бе любезен, но твърд.

— Научих, че посвещавате голяма част от времето си на болницата. Също така знам, че болницата е била принудена да отложи строежа на педиатричното крило заради инвестициите в „Генстоун“. Според мен истинската история за изчезването на Никълъс Спенсър още не се е появила на бял свят, а когато това стане, парите може да бъдат открити.

Забелязах колебанието в погледа й.

— Никълъс Спенсър е бил видян в Швейцария — каза тя. Вероятно възнамерява да си купи романтична вила с парите, които щяха да спасят живота на безброй деца.

— Само преди два дни във вестниците се появи неопровержимо доказателство за смъртта му — напомних аз. — А сега това. Истината е, че още не знаем нищо. Моля ви, нека поговорим няколко минути.

Ранният следобед очевидно не бе прекалено натоварено време в болницата. Госпожица Фес се обърна към колежката си.

— Марги, ще се върна след малко.

Седнахме в единия ъгъл на фоайето. Госпожица Фес явно възнамеряваше да приключи разговора бързо. Не смятах да споменавам за подозренията си, че случилото се с доктор Бродерик не е било инцидент. Но споделих идеята, че нещо, което Никълъс Спенсър е чул по време на официалната вечеря, го е накарало да се втурне към стария си дом на следващата сутрин, за да прибере документацията на баща си. После реших да рискувам малко.

— Никълъс Спенсър се е разстроил, когато разбрал, че някой друг вече е прибрал документацията, като при това се представил за изпратен от него. Ако успея да открия кой му е дал специалната информация на вечерята, както и кого е посетил, след като си е тръгнал от дома на доктор Бродерик на следващия ден, може да разберем какво наистина се е случило с него и с изчезналите пари. Вие говорихте ли със Спенсър онази вечер?

Тя се замисли. Имах чувството, че Кей Фес е от хората, които не пропускат нищо.

— Хората от подиума се събраха половин час по-рано в друга стая, за да им направят снимки. Сервираха и коктейли. Никълъс Спенсър бе център на вниманието, разбира се.

— Какво ви се стори поведението му в началото на вечерта? Спокоен ли изглеждаше?

— Беше любезен и мил — обичайното, което очаквате от почетния гост. Беше връчил личен чек за сто хиляди долара за строежа на детското крило, но не искаше този факт да се съобщава на вечерята. Каза, че когато ваксината му бъде одобрена, ще може да направи десет пъти по-голямо дарение. — Кей Фес стисна устни. — Никълъс Спенсър беше изключително убедителен мошеник.

— Забелязахте ли да говори насаме с някого?

— Точно преди да поднесат десерта поговори с Дора Уитман около десетина минути и изглеждаше като омагьосан от думите й.

— Имате ли представа за какво говореха?

— Седях вдясно от пастор Хауъл, който се надигна, за да поздрави приятелите си. Дора беше вляво от него и я чувах ясно. Цитираше някаква жена, която възхвалявала бащата на Ник, стария доктор Спенсър. Жената твърдяла, че доктор Спенсър излекувал бебето й от вроден дефект, който иначе щял да сложи край на живота му.

Веднага осъзнах, че това е връзката, която се опитвах да открия. Научих също, че не съм успяла да се свържа със семейство Уитман, защото номерът им не бе вписан в указателя.

— Ако знаете телефона на госпожа Уитман, бихте ли се обадила, за да й съобщите, че искам да поговоря с нея колкото се може по-скоро. Дори незабавно, ако е свободна.

Тя заклати глава, но не й дадох възможност да отхвърли молбата ми.

— Госпожице Фес, аз съм репортер. Ще открия къде живее госпожа Уитман и все по някакъв начин ще се добера до нея. Но колкото по-скоро науча какво е казала на Никълъс Спенсър на онази вечеря, толкова по-голям шанс имаме да разберем каква е истинската причина за изчезването му и къде са липсващите пари.

По погледа й разбрах, че не само не съм я убедила, но дори съм я стреснала с напомнянето, че съм репортер. Все още не ми се искаше да й кажа, че доктор Бродерик може да е станал жертва на престъпление, затова изиграх последния си коз.

— Знаете ли, вчера се запознах с Вивиан Пауърс, секретарката на Никълъс Спенсър. Тя ми каза, че на вечерята станало нещо, което ужасно е развълнувало Ник. След това младата жена изчезна и подозирам, че може да е била убита. Очевидно става нещо. Някой отчаяно иска да прикрие информацията за изчезналата документация. Моля ви, помогнете ми да се свържа с Дора Уитман.

Кей се надигна.

— Изчакайте тук. Ще звънна на Дора.

Тя отиде до рецепцията и набра някакъв номер. Очевидно го знаеше наизуст. Заговори и започна да записва нещо. Още няколко души влязоха в болницата и се отправиха към рецепцията. Кей ми кимна и аз забързах към нея.

— Госпожа Уитман си е у дома, но ще тръгва към града след час. Казах й, че ще отидете веднага при нея. Ето адреса и телефона й и указания как да стигнете дотам.

Започнах да й благодаря, но тя отмести очи.

— Добър ден, госпожо Бродерик! — каза учтиво. — Как е докторът днес? Надявам се, че състоянието му се подобрява.