Мери Хигинс Кларк
Тук и отново (20)

19.

Карли Декарло. Трябваше да разбере къде живее. Беше доведена сестра на Лин Спенсър, но това бе всичко, което знаеше за нея. Името му беше познато. Ани му бе говорила за нея. Но защо? И къде би могла Ани да се запознае с нея? Вероятно е била пациентка в болницата. Да, това бе съвсем възможно.

След като беше изготвил плана си и бе почистил и заредил пушката, Нед се чувстваше по-спокоен. Най-напред госпожа Морган. С нея щеше да е съвсем лесно — тя винаги заключваше вратата си, но той щеше да почука и да й каже, че има подарък за нея. Щеше да го направи скоро. Но преди да я застреля, искаше да й каже в лицето, че не трябваше да го лъже за апартамента, който уж искала за сина си.

Щеше да подкара към Гринуд лейк, докато е още тъмно. Там щеше да посети госпожа Шафли и семейство Харник. Щеше да е по-лесно и от стрелянето по катерици, тъй като всички още ще спят. Семейство Харник винаги оставяха отворен прозореца на спалнята си. Нед можеше да се прехвърли през него преди да усетят какво става. И нямаше да му се наложи да влиза в къщата на госпожа Шафли. Просто щеше да застане до прозореца на спалнята и да насочи лъча на фенера си към нея. Когато се събуди, ще й обясни какво възнамерява да направи и после ще я застреля.

Нед беше сигурен, че когато полицията започне да разследва убийствата, веднага ще го потърсят. Госпожа Шафли вероятно бе разказала на всички в Гринуд лейк, че е искал да се настани при нея. „Можете ли да си представите наглостта му?“ — би попитала тя. Винаги започваше с този въпрос, когато искаше да се оплаче от някого. Беше го задала на Ани, когато хлапето, което косеше ливадата й, се опита да вдигне цената, а също и когато доставчикът на вестници й спомена, че не му е дала бакшиш на Коледа.

Щеше ли да си помисли същото и в мига преди да я убие? „Можете ли да си представите такава наглост — да иска да ме убие?“

Знаеше къде живее Лин Спенсър, но трябваше да разбере и адреса на доведената й сестра. Карли Декарло. Защо му звучеше толкова познато? Дали бе чувал Ани да говори за нея? Или пък му бе чела нещо за нея?

— Точно така! — прошепна Нед. — Карли Декарло има рубрика в онзи неделен вестник, който Ани обичаше да чете.

Денят беше неделя.

Нед влезе в спалнята. Любимата кувертюра на Ани още бе застлана на леглото. Не я беше докосвал. Представяше си как Ани я оправя грижливо в онази последна сутрин.

Откри неделния вестник, който тя бе оставила на нощното си шкафче, и го отвори. Разлисти страниците бавно. Видя името и снимката й: Карли Декарло. Водеше финансова рубрика и даваше съвети на хората. Веднъж Ани й изпрати въпрос и след това дълго време чака да го види публикуван. Декарло не го отпечата, но Ани продължи да чете рубриката. „Нед, госпожица Декарло е на същото мнение като мен. Казва, че човек губи много пари, ако плаща всичко с кредитната си карта, а изплаща само минималната такса всеки месец.“

Миналата година Ани му се ядоса ужасно, когато плати с кредитната карта комплект инструменти. Беше си купил стара кола, която искаше да поправи. Обясни й, че цената на инструментите е без значение, защото щеше да ги изплаща дълго време, но тогава Ани му прочете проклетата рубрика.

Нед се вторачи в снимката на Карли Декарло. Искаше му се да я притесни и уплаши. От онзи кошмарен ден през февруари, когато разбра, че къщата в Гринуд лейк вече я няма, до деня, когато камионът размаза колата й, Ани бе живяла в притеснение и страх. И през цялото време плачеше. „Ако ваксината е скапана, оставаме без нищичко, Нед. Без нищичко!“ — непрестанно повтаряше тя.

Ани страдаше. Нед искаше и Карли Декарло да страда, да се тревожи и страхува. И знаеше как да го постигне. Щеше да й изпрати съобщение по електронната поща: „Приготви се за деня на Страшния съд!“

 

Трябваше да излезе от къщата. Реши да вземе автобуса до центъра и да мине покрай тузарския апартамент на Лин Спенсър на Пето авеню. Мисълта, че тя може да е вътре, го накара да се почувства сякаш вече я държи на прицел.

След един час Нед наблюдаваше входа на сградата на Лин Спенсър от отсрещната страна на улицата. Беше стоял там по-малко от минута, когато портиерът отвори вратата и Карли Декарло излезе на улицата. Отначало му се стори, че сънува, също както бе сънувал онзи мъж, който излезе от къщата в Бедфорд преди пожара.

Тръгна след нея. Декарло стигна пеша чак до Тридесет и седма улица, после зави на изток. Най-сетне изкачи стъпалата на някаква къща и Нед разбра, че това е домът й.

Вече знаеше къде живее и когато настъпеше подходящият момент, щеше да се справи лесно като със семейство Харник и госпожа Шафли. Стреляне по катерици.