Мери Хигинс Кларк
Тук и отново (17)

16.

Докато Ани беше жива, не му позволяваше да пие, защото казваше, че алкохолът пречи на лекарствата му. Но на път за вкъщи Нед се отби в магазина и купи няколко бутилки бърбън и скоч. Не бе взимал лекарствата си, откак Ани умря, така че тя сигурно нямаше да се разсърди, че пие.

— Трябва да поспя, Ани — обясни той, когато отвори едната бутилка. — Пиенето ще ми помогне да заспя.

И наистина му помогна. Заспа на креслото, но после нещо се случи. Не бе сигурен дали сънува, или само си припомня нощта на пожара. Стоеше сред дърветата с туба бензин в ръка, когато някаква сянка изскочи от къщата и забърза по частния път.

Духаше силен вятър и клоните на дърветата се люлееха пред очите му. Отначало си помисли, че вижда техните сенки. Но после сянката се превърна в мъжка фигура и дори му се стори, че вижда лице в съня си.

Дали това бе като сънищата му за Ани, толкова реални, че дори усещаше уханието на праскова от нейния лосион за тяло?

Сигурно е така, реши Нед. Само сън, нали?

В пет часа, когато започна да просветлява, той се надигна. Тялото го болеше от спането в креслото, но болката в сърцето му бе още по-ужасна. Искаше Ани. Нуждаеше се от нея. Но вече я нямаше. Прекоси стаята и си взе пушката. Всички тези години я бе държал скрита зад купчина боклуци в тяхната половина на гаража. Седна отново и стисна дулото.

Пушката щеше да го отведе при Ани. Щеше да отиде при нея, когато приключи с онези хора, които бяха причинили смъртта й.

Внезапно си припомни миналата нощ. Лицето в имението в Бедфорд. Само сън ли беше или наистина го бе видял?

Нед легна и се опита да заспи отново, но не можа. Изгорената му ръка бе възпалена и го болеше ужасно, но не можеше да отиде в спешното отделение. Бе чул по радиото, че са арестували някакъв мъж с изгорена ръка.

Имаше късмет, че срещна доктор Райън във фоайето на болницата. Ако беше отишъл в спешното отделение, някой можеше да съобщи в полицията. И тогава щяха да открият, че миналото лято бе работил за градинаря в Бедфорд. Но пък някъде бе загубил рецептата, която доктор Райън му даде.

Вероятно ако намаже ръката с масло, ще се почувства по-добре. Веднъж майка му бе направила така, когато си изгори ръката, палейки цигара от печката.

Разумно ли бе да помоли доктор Райън за нова рецепта? Можеше да му се обади по телефона.

Но това нямаше ли да напомни на доктора, че часове след пожара в Бедфорд Нед му бе показал изгорената си ръка?

Не можеше да реши какво да прави.