Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Historian, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 50гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2010 г.)
Допълнителна корекция
redSpectator(2013)

Издание:

Елизабет Костова. Историкът

Художествено оформление на корицата: Любомир Пенов

Отговорен редактор: Ваня Томова

Редактор: Мариана Шипковенска

Технически редактор: Божидар Стоянов

Предпечатна подготовка: Мирослав Стоянов

Сиела софт енд паблишинг, София, 2005

ISBN 954-649-843-2

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция

Глава 63

Барли стоеше край мен в хотелската стая на баща ми и оглеждаше бъркотията, но пръв видя онова, което бях пропуснала — документите и книгите на леглото. Открихме разпарцаливен екземпляр на Дракула от Брам Стокър, нова история на средновековните ереси в южна Франция и старинен на вид том с европейски вампирски поверия.

Сред книгите бяха пръснати документи, включително личните му записки, а сред тях имаше няколко пощенски картички, надписани с напълно непознат за мене почерк, с хубаво тъмно мастило, с изящни мънички букви. Двамата с Барли се заехме като един — за пореден път се зарадвах, че не съм сама — да преровим тези вещи, а първият ми порив беше да събера картичките. Бяха украсени с марки от пъстра дъга от държави — Португалия, Франция, Италия, Монако, Финландия, Австрия. Марките обаче бяха недокоснати, без пощенски клейма. Понякога посланието не се беше събрало на една картичка и продължаваше на следващите, като всички бяха прегледно номерирани. Най-удивителното нещо обаче беше, че всяка беше подписана Хелън Роси. И всяка беше адресирана до мен.

Надничайки над рамото ми, Барли попи изумлението ми и двамата седнахме на ръба на леглото. Първата картичка беше от Рим — черно-бяла снимка на полусрутения скелет на Форума.

май 1962 г.

Любима моя дъщеричке,

На какъв език да ти пиша, на теб, рожбо на сърцето и тялото ми, която не съм виждала повече от пет години? Това трябваше да бъде време, през което не сме спрели да си говорим — на безсловесния език на тихите възклицания и целувките, на погледите и шепота. Толкова ми е трудно да мисля за онова, което съм пропуснала, да си го спомням, че днес, едва на първия опит, трябва да спра да пиша.

Твоя любяща майка, Хелън Роси

Втората картичка беше цветна, с вече поизбеляла картинка на огромни вази с цветя — Jardin de Boboli — Градините Боболи — Боболи.

май 1962 г.

Любима моя дъщеричко,

Ще ти издам една тайна: мразя го този английски. Английският е упражнение по граматика, урок по литература. В сърцето си чувствам, че най-добре можехме да си приказваме на моя роден език, на унгарски, или дори на езика, който се лее под унгарския ми — на румънски. Румънският е езикът на демона, когото издирвам, но дори и това не може да развали очарованието му. Ако тази сутрин ти седеше в скута ми, загледана в тези градини, щях да ти преподам първия урок: Ma numesc… Тогава щяхме да прошепнем името ти отново и отново на този мек език, който и за теб е майчина реч. Щях да ти обясня, че румънският е език на храбри, добри и тъжни хора, на пастири и земеделци, на твоята баба, чийто живот онзи опропасти от разстояние. Щях да ти разкажа всички прекрасни неща, които тя ми е разказвала, за нощните звезди над селото и, за фенерите край реката. Ma numesc… Непоносимо щастлив би бил онзи ден, в който наистина ще мога да ти разкажа всичко това.

Твоя любяща майка,

Хелън Роси

С Барли се спогледахме и той нежно ме прегърна през врата.