Джоан Харис
Крайбрежие (21)

19

През последните няколко дни намирах Флин за по-отзивчив, по-близък до човека, когото бях видяла за пръв път в Ла Усиниер с двете монахини. Може би беше така заради Дебелия Жан: след решението ми да отхвърля предложението на Брисман за настаняване на баща ми в Лез Имортел чувствах, че враждебността на хората в Ле Салан към мен се уталожва въпреки подигравките на Аристид. Осъзнах, че Флин е наистина привързан към баща ми, и се чувствах малко засрамена от грешната си преценка за него. Той беше свършил много работа в замяна на това, че ползва бункера, дори сега продължаваше да идва през няколко дни, да носи риба, която е уловил (или откраднал) или някой и друг зеленчук, или да свърши нещо, което е обещал на Дебелия Жан. Започнах да се питам как баща ми изобщо се е оправял без Флин.

— О, сигурно си е бил съвсем добре — каза ми англичанинът. — Той е по-жилав, отколкото си мислиш, и много упорит — бях го намерила вечерта в бункера, докато работеше над водоснабдяването. — Пясъкът под скалата филтрира водата — обясни той. — Капилярното действие я изкарва на повърхността. От мен се иска само да я изпомпам през тази тръба.

Идеята беше направо гениална. Следи от работата на Флин можеха да се видят из цялото село: по старата вятърна мелница, която беше ремонтирана, за да отводнява полето, по генератора в къщата на Дебелия Жан, по десетки повредени или счупени неща, които бяха поправени, полирани, смазани, пригодени, ремонтирани и влезли отново в употреба с помощта само на сръчност и малко резервни части.

Предадох му разговора си с Ксавие и го попитах дали не може да се направи нещо подобно, за да се отводни Ла Буш.

— Може и да се отводни — отговори Флин, като размишляваше над предложението ми. — Но не може да се поддържа сухо. Гробището се наводнява при всеки силен прилив.

Замислих се. Беше прав: Ла Буш имаше нужда от нещо повече от отводнителна система. Трябваше ни нещо като вълнолома в Ла Усиниер, здрава бариера от камъни, която да предпазва входа в Ла Гулю и да пречи на приливите да наводняват брега. Изказах идеята си на Флин.

— Щом усиниерци могат да построят дига — обясних аз, — значи и ние можем. Можем да използваме камъни от Ла Гулю. Така ще обезопасим Ла Буш.

Флин сви рамене.

— Може би. Ако предположим, че можеш да намериш отнякъде пари. И да убедиш достатъчно хора да помогнат. И да го направиш точно както трябва. Няколко метра в погрешна посока — и цялата работа ще бъде загуба на време. Не можеш просто да струпаш стотици камъни в края на Поент и да очакваш, че ще стане. Трябва ти инженер.

Не се обезкуражих.

— Но все пак може да се направи, нали? — упорствах аз.

— Вероятно не — той погледна механизма на помпата и го нагласи. — От това само ще изместиш проблема другаде. А и така няма да спреш ерозията.

— Не, но може да се спаси Ла Буш.

Флин се развесели.

— Едно старо гробище? Какъв е смисълът?

Напомних му за Дебелия Жан.

— Всичко това му се отрази зле — казах аз. — Светицата, Ла Буш, „Елеанор“…

И, разбира се, добавих наум, моето пристигане и реакциите, които предизвика.

— Той обвинява мен — заключих накрая.

— Не. Не те обвинява.

— Изпусна Светицата заради мен. А сега и Ла Буш…

— За бога, Мадо! Винаги ли трябва да поемаш отговорност за всичко? Не можеш ли просто да оставиш нещата да се развиват сами? — гласът на Флин стана сух и дрезгав. — Той не обвинява теб, Мадо. Обвинява себе си.