Джоан Харис
Крайбрежие (72)

Епилог

Зимата дойде, а черният прилив още не ни беше стигнал. Л’ил д’Ийо не беше сериозно засегнат, бреговете на Фромантин са целите в гориво, цяло Ноармутие пострада лошо. И продължава да се надига, пълзи по бреговата линия на север, като си проправя път през плитчините и покрай носовете. Още е много рано да се каже какво ще стане тук. Но Аристид е оптимист. Тоанет се консултира със Светицата и твърди, че получава видения. Мерседес и Ксавие се настаниха в малкото бунгало на дюните за голяма, макар и негласна радост на стария Бастоне. Омер извади безпрецедентно добра ръка на белот. А аз съм сигурна, че завчера видях Шарлот Просаж да се усмихва. Не, не бих казала, че приливът ни е преминал в отлив. Но нещо друго се върна на Льо Дьовен. Чувството за предназначение. Никой не може да обърне прилива, поне не завинаги. Всичко се връща. Но Льо Дьовен се държи. При наводнение, по време на суша, черна година или черен прилив той се държи. Държи се, защото ние, дьовиняните, се държим: Бастоне, Геноле, Прасто, Просаж, Брисман, дори може би напоследък и Флин. Нищо не може да ни обезсърчи. Ако опита, ще е като да плюе срещу вятъра.