Майк Резник
Прераждането на убиеца (34)

Тридесет и трета глава

Найтхоук простена и с мъка отмести гредата, която затискаше гръдния му кош. После се пресегна и махна друга, притиснала крака му. Най-накрая си даде сметка, че е без лява ръка. Колкото и да го болеше отрязаната китка, болката в рамото беше още по-жестока.

Внезапно над него се изправи някаква тънка фигура и взе да размества гредите, притиснали тялото и крайниците му.

— Касандра… — простена той.

— Тя е добре. Сега се опитай да събереш силите си. Лежи спокойно, докато не те освободя от развалините.

Той се опита да фокусира погледа си и най-сетне различи чертите на Пелъс Атина.

— Какво стана? — попита замаяно той.

— Проклетата къща се срути — каза Пелъс Атина. — Предполагам, че си убил Касиус Хил. Права ли съм?

— Да.

Тя поклати глава.

— Чувала съм за това чудо и преди. Нарича се Система на отмъщението. Голям късмет е, дето оживя. — Тя хвърли настрана и последното парче мазилка и се взря в лицето му. — Какво е станало с теб, по дяволите? Едва ли си загубил ръката си само от пропадането!

— Много дълго е за разказване. — Той внезапно седна. — Къде е Синеокия? Трябваше да е на покрива!

— Мъртъв е. Намира се на около двайсетина метра от теб. Счупил си е врата при падането.

— По дяволите! — Найтхоук се отпусна отново назад, изтощен от направеното усилие. — А къде са останалите от твойта група?

— Пръснати са оттук чак до кораба — отвърна Пелъс Атина. — Всичките са мъртви.

— Лошо, много лошо.

— Знаеха къде отиват и срещу какво ще се изправят. — Тя замълча. — Значи все пак видя сметката на Касиус Хил?

— Не, тя му видя сметката.

— Радвам се, че си й го отстъпил. Много благородно от твоя страна — каза Пелъс Атина. — В края на краищата тя е Ибн бен Калид.

— Това няма нищо общо с благородството — отвърна Найтхоук. — Тя ми спаси живота.

— Честна дума?

— Вярно е, за бога! — разпалено рече той.

— Добре, де, направила го е. Сега говори по-тихо и не си хаби силите. Не са ти останали много.

— Измъкни радиостанцията ми.

— Къде е тя?

— Или в някой от джобовете, или е затъкната на колана.

Тя внимателно го претърси и най-накрая я откри.

— Включи я. Честота 1193.

— Готово.

— Какво става, Йохан?

Не последва никакъв отговор.

— Йохан, къде си?

Тишина.

— Сигурна ли си, че е настроена на тази честота?

Тя провери отново.

— 1193, точно както ми каза.

— Мамка му. Опитай тогава на 2076.

— Добре.

— Еди, обади се. Вторнишкия Еди, обади се, проклет да си!

Никакъв отговор.

— Останал ли е някой жив освен нас двамата и Касандра? — немощно пророни той.

— Мен ме остави. Къде е Киношита?

— Трябваше вече да е преполовил пътя до космодрума — отговори Найтхоук. — Дано е успял. Иначе ще излезе, че всичко е било напразно.

— Как така напразно? — попита с недоумение тя. — Нали успяхме да унищожим Касиус Хил?

— Така е, убихме Касиус Хил. Сега ми помогни да се изправя. Ако полежа още малко, пак ще изгубя съзнание.

Тя го вдигна на крака и го прикрепя известно време, докато не му премина замайването.

— Къде е Касандра?

— Ей там — посочи Пелъс Атина към едно присвито тяло.

— Нали каза, че била добре?

— В сравнение с повечето от останалите. Има само сътресение и най-вероятно няколко счупени ребра. Допреди няколко минути беше в съзнание. Можеше да е много по-зле.

— Петкан! — внезапно извика Найтхоук и пренастрои честотата на предавателя си. — Петкане, там ли си?

— Разбира се, че съм тук — отвърна познат глас. — Чудесна нощ беше! Велика и славна нощ! Знаех си, че постъпвам правилно, когато тръгнах с теб, Джеферсън Найтхоук!

— Мелисанда добре ли е?

— Тя е мъртва.

— Как стана това?

— Прочистваха района с лазери. Тя не усети човека, който я уби, а не ми се вярва и той да я е забелязал. Случват се и такива неща. — Последва пауза. — Имаш ли други задачи за мен или да се връщам на кораба?

Найтхоук все още не можеше да повярва, че е оцелял.

— Стой там — каза най-накрая. — Скоро пак ще се свържа с теб.

После прекъсна връзката.

— Обикновено оцеляват най-добрите убийци — каза Палас Атина, сякаш беше прочела мислите му. — Винаги е така при война.

— Хубаво е, че войната най-сетне свърши — отвърна той. — Врагът вече е мъртъв.

— Все още не можеш да мислиш трезво — поправи го тя.

— За какво говориш?

— Генералът е мъртъв, но армията му е непокътната — обясни Пелъс Атина. — Загубили са само хиляда бойци, а утре вече ще има нов губернатор.

— Не — настоя той. — Войната свърши, всичко е приключено.

— Нищо не е приключило, докато си още жив — каза тя. — Дори онези, които мразеха Касиус Хил и в червата, ще се втурнат да те преследват. Ти им отне плячката, при това го направи в неговото собствено леговище. За това ще искат отплата.

— Нямам намерение да изкарам остатъка от живота си, криейки се като преследвано животно — решително заяви Найтхоук.

— В такъв случай се изправи и се бий! — каза Пелъс Атина. — Не забравяй, че си Перфектния убиец!

— Аз съм само негово копие — отговори Найтхоук. — Това, което направих тази нощ, имаше една единствена цел — да запази живота на истинския Перфектен убиец.

— Нищо не разбирам.

— Няма значение, нали аз го разбирам. — Той се огледа наоколо. — Изби ли всички, които бяха пред къщата?

— Поне докато бях там не беше останал нито един жив. Но щом разберат какво се е случило, ще придойдат с хиляди за подкрепление.

— Няма да разберат преди изгрев слънце — каза Найтхоук. — Заглушихме връзките им и разрушихме главният предавател.

— Добре, до изгрев слънце сме осигурени. Ами после?

— Това време ни е напълно достатъчно.

— За какво?

— Да сложим завинаги край на войната. — Той отново включи радиостанцията си. — Петкане, на какво разстояние от имението се намираш?

— Сигурно на около миля — отвърна извънземният.

— Да си тук след половин час! Взриви проклетото място, та да не остане камък върху камък от него! После се връщай на Силен при първи удобен случай.

Найтхоук метна радиостанцията си върху развалините и се обърна към Пелъс Атина.

— Оставих колата ни край пътя на миля от тук. Скрита е зад едни храсти. Ще успееш ли да я намериш?

— Стига да е още там.

— Докарай я тук.

Тя се обърна и тръгна в указаната посока без да каже нито дума повече.

Найтхоук започна да тършува из джобовете с единствената си ръка и накрая откри онова, което търсеше — металната си идентификационна карта и кубчето на паспорта. Той ги остави на земята, посегна към лазерния пистолет, но се сети, че го е изгубил и се потътри към тялото на Синеокия. Успя да намери неговия и го прибра. После се върна при картата и паспорта, нагласи пистолета на малка мощност и стреля в тях. Картата потъмня, а краищата й се подгънаха от високата температура. Въпреки това части от името му и неговият номер все още можеха да бъдат разчетени. Кубът паспорт се беше разтопил, но той отклони лъча от него, преди да е изчезнал напълно.

Найтхоук изчака, докато картата и кубът се охладят, после ги вдигна и ги върна обратно в джоба си. Накрая отиде при Касандра, коленичи край нея и нежно я помилва по косата.

Тя отвори очи.

— Жив си — рече.

— Аз съм костелив орех.

— Като не можах да те открия реших, че си затрупан под развалините — каза Касандра. — След това… — Тя се намръщи. — После не си спомням нищо.

— Загубила си съзнание.

Тя помълча малко, после вдигна очи към Найтхоук.

— Успяхме, нали?

— Да, успяхме.

— Знаех си, че ще го направим. Най-сетне всичко свърши.

— Още не съвсем, но скоро и това ще стане.

Внезапно от тъмнината изскочи Пелъс Атина. Зад нея се очертаваше силуетът на колата.

— На пътя все още няма жива душа — каза тя, — но това едва ли ще трае дълго. По-добре веднага да поемаме към космодрума.

— Моят кораб няма да е там обаче — каза Найтхоук. — Киношита сигурно вече е излетял. Къде е твоят?

— На няколко мили южно от тук.

— Вземи Касандра и се връщайте на Силен.

Той изведнъж започна внимателно да оглежда земята около себе си.

— Това ли търсиш? — попита Пелъс Атина, подавайки му торбата с пари.

— Точно това. Вземи я със себе си.

— Ами ти?

— Ще дочакам Петкан.

— Защо не дойдеш с нес? — настоя тя. — Корабът ми може да поеме цяла дузина.

— Имам да свърша още нещо тук.

— Какво е то?

— Трябва да убия Перфектния убиец.

Тя смръщи вежди.

— Какво говориш, дявол да те вземе?!

Найтхоук измъкна от джоба си картата и куба-паспорт.

— Когато Петкан разруши имението, ще заровя тези неща в развалините. — Той се насили да се усмихне. — Това ще сложи край на войната.