Майк Резник
Прераждането на убиеца (26)

Двадесет и пета глава

След три дни Найтхоук отново седеше в „Синия дракон“. Киношита влезе в заведението и се отправи към него.

— Имаш ли нещо против да седна при теб?

— Разполагай се.

— Вчера видях кораба ти да потегля. — Замълча. — Както и предполагах, ти не си бил в него.

— Май нищо не може да ти убегне, а? — сухо отбеляза Найтхоук.

— Помислих, че ще искаш да поговорим за това.

— Не изгарям от подобно желание — отвърна Найтхоук, отпивайки от питието си.

— Отказваш значи, така ли?

— Не съм казвал такова нещо.

— Е, тогава?

— Това е капан.

— Сигурно е част от плана ви с Касандра Хил?

— Наистина ли долавям неодобрение в гласа ти? — попита Найтхоук.

— Дявол да го вземе, всички сме в един екип — аз, Мелисанда и двамата извънземни — гневно започна Киношита. — И за слепите е ясно, че спиш с Касандра. Нямаме нищо против личните ви отношения, но не желая да ме държиш настрана от работата. След като рискуваме живота си за някаква кауза — нейната, а не нашата — значи трябва да сме посветени в делото. Ние дори представа нямаме, че планът вече е приведен в действие!

Найтхоук се втренчи в събеседника си. Киношита видя безизразното му лице и студения като на змия поглед и за миг му се прищя да си плюе на петите. Щеше да се смята за късметлия, ако отърве кожата.

— Добре — изрече най-накрая Найтхоук. — Имаш право — той млъкна и не проговори дълго време, докато не изпразни чашата си до дъно. После даде знак на бармана за още едно питие. — Замислили сме да завладеем Перикъл и да измъкнем Касиус Хил от дупката му.

— Кои сме тези ние — нейната армия ли? — попита Киношита.

Найтхоук поклати глава.

— В момента армията й е сбирщина от криминални типове, които не се подчиняват на никакъв ред и дисциплина. Освен това са зле въоръжени и са пръснати по цялата Вътрешна граница. На всичко отгоре бойците на Хил ги превъзхождат четирикратно по брой. Приближим ли Перикъл, ще ни унищожат във въздуха, още преди първият кораб да кацне на планетата.

— В такъв случай кой ще завладее Перикъл?

— Ние.

— Ние? — повтори Киношита и усети как стомахът му се свива от лошо предчувствие.

— Ти, аз, Касандра, Мелисанда, Петкан, Синеокия, Йори и още двайсетина от най-добре обучените мъже и жени на бунтовническата армия.

— Я чакай малко! — прекъсна го Киношита. — Правилно ли схванах, че имаш намерение да атакуваш укрепения като бастион дом на Касиус Хил само с трийсетина мъже?!

— И жени — добави Найтхоук.

— Ти си истински професионалист, Перфектни убиецо — започна Киношита. — По-добър си, отколкото можех дори да си представя — нямаш равен на себе си в галактиката. Въпреки това уменията не стигат, за да изпълниш толкова безумен план.

— Признателен съм за доверието към мен.

— Не е въпрос на доверие — натърти Киношита. — Става дума за проста аритметика.

— Не, става дума за добре планирана операция.

— Касиус Хил разполага с четири милиона воини на своята планета. Хич не ме е грижа на какво разстояние са пръснати. Нито пък ме успокоява, че половината ще спят, когато пристигнем. Дори фактът, че губернаторът е изолиран в имението си и е охраняван само от десетина хиляди първокласни бойци, не ме прави по-щастлив. — Киношита замълча и се опита да си възвърне самообладанието. — Дори да го убиеш, на нас пак ще ни предстои едно невъзможно бягство. А с какво разполагаме — с един кораб. Дори да са три или пет, няма да устоят на цялата му флотилия и непробиваемата защитна система на планетата.

— Намерих изход на част от тези проблеми — каза Найтхоук. — Няма да предприемаме нищо, докато не разреша и останалите.

— Ами Касандра? — продължи да разпитва Киношита.

— Какво Касандра?

— Имам чувството, че не ти е безразлична.

— Вярно, макар че това не е твоя работа.

— Не трябва да й позволяваш да рискува живота си по този начин.

— Ти си истински глупак, Ито — бавно и отчетливо произнесе Найтхоук. — Не бих могъл да я спра. Още по-точно — тя не ми е безразлична именно защото иска да дойде с нас и да рискува живота си за каузата, в която безрезервно вярва.

— Мислиш ли, че ще съумее да преодолее огромното напрежение и да се справи?

— Ще се справи по-добре от всеки друг. Не забравяй, че тя е Ибн бен Калид!

— Казваш го, сякаш намираш този факт за изключително значим — колебливо рече Киношита.

— Тук по Границата се зачитат само две качества — смелостта и вещината — отговори Найтхоук. — Тя притежава и двете. Доволен съм, че освен всичко това е и изключително привлекателна жена. Дори да беше сипаничава и да тежеше сто кила обаче, пак щях да я ценя.

— Странно.

— Кое му е странното?

— Мислех, че един човек, който живее единствено за мига, би трябвало да държи повече на елегантността и изяществото, отколкото на качества, които не се виждат с просто око.

— Какво те кара да мислиш, че живея за мига?

— Твоята професия.

— Живей за мига само ако времето работи срещу теб — отговори Найтхоук. — Първият Перфектен убиец проумя това правило едва на шейсет. Ако открият лек против аплазията, може да доживее и сто. Преди обаче никога не е мислил за смъртта. Знам го със сигурност, защото спомените му са и мои. — Той замълча. — Винаги съм искал до мен да има жена с тези качества — смелост и вещина. Сега я открих. — Отново последва мълчание. — Ще ти кажа още нещо: за мен е по-важно, че чете книги, отколкото че е много добра в леглото.

— Сигурно е така — иронично отрони Киношита.

— Рано или късно човек се насища да прави любов и изпитва желание да си поговори — продължи Найтхоук. — Затова държа до себе си да имам човек, който няма да ме отегчава до полуда, а ще е на моето ниво.

— Ти всеки път успяваш да ме изненадаш — призна с неохота Киношита.

— Защото съдиш за мен единствено от мита за Перфектния убиец. Мислиш, че да убивам е единствената цел в живота ми. Само че най-ценното за мен са дните и часовете между две убийства.

— Схванах.

— Имаш ли още въпроси? — попита Найтхоук. — По-добре е да приключим още сега, защото занапред нямам намерение да обсъждам личния си живот с теб.

— Всичко прилича на излишно пилеене на време и чувства — поде отново Киношита. — Ние имаме причини да те следваме, но ако наистина държиш на Касандра, защо й позволяваш да излезе срещу тежко въоръжена войска?

— Ти отново забравяш, че това е нейната битка. Аз се съгласих да участвам само за пари. — Той замълча. — Освен това куршумът прави всички ни равни — и тия, които тежат сто кила, и другите — дето са по петдесет.

— И един последен въпрос.

— Целият съм в слух.

— Каква е моята роля във всичко това? Тя иска да свали баща си от власт, а Йори и Синеокия я подкрепят в тази кауза. Ти очакваш да получиш големи пари. Мелисанда участва, защото й плащаш. Петкан няма търпение да види сметката на няколко хиляди от омразните му човешки същества. Но къде съм аз в тая схема?

— Мислех, че си дошъл, за да ме видиш как действам — сухо отбеляза Найтхоук.

— Това беше първоначалното ми намерение — раздразнено рече Киношита. — Питам се обаче защо ме караш да изпия горчивата чаша докрай. Познавам те добре, Перфектни убиецо — ти не правиш нищо случайно. Щом държиш да участвам, значи имаш някаква много сериозна причина. Мисля, че заслужавам да знам каква е тя.

— Справедлив въпрос — отвърна Найтхоук. — Твоята задача е да останеш жив.

— Нищо не разбирам — намръщи се Киношита.

— Ако след края на мисията трябва да оцелее само един, това ще си именно ти.

— Аз?! — изумено повтори Киношита. — Защо?

— Единствено ти заслужаваш доверие, а имаш и необходимите познания да прехвърлиш спечелените от мен пари в сметката на Перфектния убиец при „Хъбс, Уилкинсън, Рейт и Химинес“. Освен това ще се постараеш Маркус Динисен да не ги използва за своя лична изгода.

— Нима нямаш доверие на фирмата?

— Те все пак са адвокати — отвърна Найтхоук, без да прикрива презрението си.

— За каква сума става въпрос?

— Най-малко пет милиона, но се надявам да са повече. Ще получиш десет процента за услугата да ги пратиш където трябва.

— Сега вече нямам нищо против да нападнем Перикъл — ухили се Киношита.

— Знаех си, че така ще стане.

— Все още не схващам обаче как ще позволиш на любимата жена да застане срещу въоръжена до зъби войска.

— Никой няма намерение да се изправя лице в лице с въоръжена до зъби войска. Не бихме могли да устоим на такъв противник.

— Знаеш много добре какво имам предвид.

— Разбира се. Някои мъже издигат жените на пиедестал. Аз предпочитам да работя рамо до рамо с тях. Друг е въпросът, че моята професия е по-опасна от тази на останалите хора.

— Добре де, няма да се караме — сви рамене Киношита. — Прави с нея, каквото искаш. Обаче си запазвам правото да протестирам, задето ми отреждаш ролята на почетния оцелял.

— Ще се постарая всички да оживеем след битката — отговори Найтхоук. — Но единствено за теб това ще бъде абсолютно сигурно.

— Признателен съм за отношението ти. Кога нападаме?

— Няма да е скоро. Най-напред искам да се уверя, че по-голямата част от флотилията на Хил преследва моя кораб.

— Какъв курс държи той?

— Към Сократ VII.

— Това е точно на Вътрешната граница!

— Точно така. Както вече казах, предстои да намеря решение на още няколко проблема. — Найтхоук замълча. — Трябва да сме готови до шест-седем стандартни дни.

— Неприятно ми е да го казвам, обаче…

— Обаче?

— Говоря съвсем сериозно — започна Киношита с видима неохота. — Ако ще спасяваш някого, това трябва да е Мелисанда. По време на битката едва ли ще имаш нужда от телепат, но аз със сигурност съм ти необходим.

— Много благородно предложение — каза Найтхоук, — но наистина ще ми трябва телепат.

— Честно?

— Честно.

— В такъв случай не ми остава нищо друго освен да си живея живота — усмихна се Киношита. — Каква част от нашия разговор мога да предам на останалите?

— Аз ще поговоря с всеки от тях поотделно през следващите няколко дни. Тепърва предстои да уточняваме много подробности — каза Найтхоук.

Киношита замислено го изгледа.

— Не ми се виждаш особено разтревожен.

— А трябва ли?

— Както и да го увърташ, предстои битка с четиримилионна войска, срещу която изправяш шепа необучени бунтовници. Не стига това, ами се опитваш да убиеш най-добре охранявания политик по Вътрешната граница — замислено рече Киношита. — Това може да накара всеки друг да се изпоти и под езика.

— Вярно, всеки друг — съгласи се Найтхоук.

— Но не и теб, така ли?

— Не и Перфектния убиец — гласеше спокойният отговор.