Майк Резник
Прераждането на убиеца (18)

Седемнадесета глава

Найтхоук замръзна на мястото си, но не откъсваше очи от Николас Йори.

— Правиш ужасна грешка — продължи Мелисанда, стана на крака и се приближи към двамата мъже на бара.

— Само мръдни и си труп! — обърна се Найтхоук към Николас. После хвърли бърз поглед към Мелисанда. — Какво става, по дяволите?!

— Той не е Ибн бен Калид! — рече развълнувана тя.

— Може би ще ми кажеш, че Олигархията притежава холографското изображение на някой друг, а не на главатаря на бунтовниците, така ли? — продължи Найтхоук. — Това е един от най-старите номера на света. Нали чу Синеокия и Йори — и двамата признаха, че човекът е Ибн бен Калид!

— Нали ме нае заради дарбата, която притежавам — задъхано рече Мелисанда. — Защо сега я пренебрегваш, а не се вслушаш в това, което ти казвам?

Найтхоук извади оръжието си още преди Николас да разбере какво става и го насочи срещу своя противник.

— Сложи си ръцете на бара — заповяда той.

Николас се подчини.

Найтхоук внимателно го претърси, обезоръжи го и отстъпи назад.

— Готово — обърна се накрая към Мелисанда той. — Сега вече можеш да ми кажеш всичко. А аз си мислех, че не можеш да разчиташ емоциите на сините дракони.

— Така е, не мога.

— И не четеш мислите на другите?

— Не.

— Тогава откъде си сигурна, че този човек не е Ибн бен Калид? — настоя Найтхоук.

— Разбрах по това как реагира — обясни Мелисанда. — Когато Синеокия се обърна към него, сякаш е Ибн бен Калид, той едва не падна от изненада. После бързо схвана какво цели драконът и учудването му беше заменено от чувство за вярност и ликуване. Той на драго сърце би пожертвал живота си, за да защити Ибн бен Калид и да запази самоличността му в тайна. После, когато ти отложи стрелбата, за да размислиш, беше обзет от страх и разочарование.

— Има ли още нещо, някое друго чувство, което да си усетила в него? — попита Найтхоук.

Мелисанда смръщи вежди за миг, после вдигна очи към Найтхоук.

— Само още една подробност — цял куп смесени емоции, твърде силни и твърде противоречиви, за да мога да ги отделя една от друга. Това се случи, когато спомена името на Касандра Хил.

— Как мислиш, дали му е известно къде я държат?

— Знаеш, че мога да чета чувствата, а не мислите на хората — отвърна Мелисанда. — И представа нямам дали му е известно къде се намира тя.

— И за това съм ти благодарен — каза Найтхоук. — Сега се върни на мястото си. Аз ще го изведа оттук.

Жената се върна на масата. Когато минаваше покрай Синеокия, все още изправен край бара, той понечи да я последва.

— Ти не — спря го Найтхоук.

Синеокия го изгледа въпросително.

— На мен ли говориш?

— Домъкни си синия задник обратно при мен. Дължиш ми някои обяснения.

Драконът се приближи към Найтхоук.

— Аз просто се опитах да защитя моя водач — каза той без следа от страх в гласа. — Не съжалявам за нищо. Направих онова, което смятах за правилно и ако мога, пак ще го направя.

— Може и да не доживееш да го направиш отново — каза Найтхоук. — Лъжеш ме нагло в очите, още откакто се запознахме. Твоето увъртане можеше да причини смъртта на невинен човек.

— Николас Йори щеше да загине доброволно в името на нашата кауза. Мога само да му се възхищавам за неговия кураж.

— Хич не ме е грижа за твоята кауза. Искам да разбера къде се крие Ибн бен Калид.

— Убеден съм, че много искаш да го научиш — отвърна предизвикателно Синеокия. — Дори след като ме убиеш обаче, пак няма да знаеш къде е той.

— Може пък вместо теб да убия него — посочи към Николас Найтхоук.

— Преди две минути той с радост би умрял, за да запази живота на Ибн бен Калид — отговори драконът. — Убеден съм, че все още го желае. Хайде, действай!

— Възможно е да открия момичето и тя ще ми каже всичко.

Нито Синеокия, нито Николас отвърна нещо, но вниманието на Найтхоук беше концентрирано върху Мелисанда, която седеше на масата встрани от тяхната група. Тя подскочи, сякаш беше ужилена от оса.

— Тя е тук, на Силен, нали? — продължи Найтхоук, взрян в Николас.

— Не ти влиза в работата!

— Точно сега това е моята най-важна и единствена работа — отвърна Найтхоук. — Да не си укрил момичето при теб?

— Върви сам да провериш. Вече и думичка няма да чуеш от мен.

„Там е работата, че току-що ми каза най-важното. Щом ти е все едно дали ще претърсим дома ти, значи тя не е там. Въпреки това е някъде съвсем наблизо. Прекалено си нервен и се издаваш.“

Той обърна поглед към Синеокия.

— Ти знаеш къде е тя, нали?

— Защо просто не се върнеш на Делурос и не ни оставиш на мира? — каза драконът. — Мястото ти не е тук. Трябваше да пукнеш още преди век. Престани да ни се бъркаш в работата!

Найтхоук дълго и мълчаливо гледа мъжа и дракона пред себе си, после отклони очи към останалите в заведението.

— Добре тогава — каза високо. — Хайде всички вън, барът е затворен!

Неколцина го изгледаха с любопитство.

— И по-бързо! — размаха оръжието си към тях Найтхоук.

Повечето станаха набързо и се втурнаха навън. Канфоритите и трима от човеците обаче останаха.

— Ито, брой до трийсет и застреляй всеки, който още не се е изнесъл!

Киношита се изправи, извади оръжието си и се втренчи в клиентите, които все още се помайваха.

Канфоритите побързаха да се изнижат, последвани от хората.

— Сега ще ни кажеш ли какво става? — обърна се Киношита към Найтхоук, когато и последният посетител излезе от бара.

— Не исках да разсейват Мелисанда.

— От какво да ме разсейват?

— Нали каза, че когато има някой наблизо, неговите чувства ти пречат да четеш ясно емоциите на избрания обект?

— Да, но…

— Сега искам много силно да се концентрираш — продължи Найтхоук. — Способна ли си да разчетеш всички емоции, които не идват от мен? Например тези на Киношита, на Петкан или пък Йори?

— Нима мислиш, че тя е тук?!

Мелисанда почти сдъвка последните думи и политна назад, сякаш някой я е ударил.

— Знаем, че не е в дома му, а той просто реагира на предположението, нали така?

— Някой реагира — потвърди тя.

— Добре тогава, кажи ми какво долавяш у другите.

— Ще се опитам.

— Не си прави труда — дочу се зад тях женски глас.

Всички се обърнаха като по команда. Отпреде им стоеше стройна тъмнокоса жена на около трийсет години. Тя тъкмо прекрачваше през някакъв отвор в стената.

— Предполагам, че сте Касандра Хил — пръв се съвзе Найтхоук.

— Така е — отвърна тя.

— Добре ли се чувствате?

— Направо чудесно.

— Дошъл съм, за да…

— Знам защо сте дошъл — прекъсна го Касандра Хил. — Съжалявам, че сте си губили напразно времето, но аз не съм отвлечена от Ибн бен Калид. Тук съм по своя собствена воля.

— Ами искането за откуп?

— Ибн бен Калид намери добър начин да измъкне два милиона кредита от баща ми. Когато си решил да вдигаш бунт, си принуден да правиш такива неща.

— И вие не се опитахте да го спрете?

— Вече нищо не ме свързва с баща ми. Той е злодей и корумпиран човек. Надявам се Ибн бен Калид рано или късно да го изправи пред съда.

— Лошо, много лошо — намръщи се Найтхоук.

— Защо?

— Защото така или иначе ще ви върна при него.

— Но нали вече ви казах, аз не съм отвлечена — възкликна тя. — И доколкото познавам баща си, готова съм да се обзаложа, че той повече се интересува от смъртта на Ибн бен Калид, отколкото от моето освобождаване.

— Имате основание да мислите така — призна Найтхоук.

— Какво ви притеснява тогава?

— Съчувствам ви, но нямам никакъв избор.

— Напротив, можете да си тръгнете и да забравите, че някога сте ме виждали — отговори Касандра.

— Не е толкова просто — каза Найтхоук. — Животът на един много скъп за мен човек зависи от това дали ще ви върна обратно при баща ви.

— Но аз не искам да се връщам. — Тя кимна с глава към Мелисанда. — Можете да питате тая балатайска жена дали говоря истината.

Найтхоук се извърна към Мелисанда.

— Тя, разбира се, е искрена, нали?

— Не.

— Това е лъжа! — извика Касандра.

— Тя не иска да се връща — продължи Мелисанда. — И ненавижда баща си още от самото си раждане. Въпреки това в отговорите й имаше голяма доза неискреност — бих го определила като умишлено заблуждаване.

— Щом открием Ибн бен Калид, ще разберем колко от казаното е било истина — каза Киношита.

Мелисанда отново политна назад, сякаш някой боксьор я беше уцелил с ръкавицата си в главата.

„Проклет да съм — помисли си Найтхоук. — Май всички парчета от пъзела най-сетне си отидоха по местата.“

— Мисля, че това би било загуба на време, нали така, мис Хил? — рече Найтхоук.

Тя го изгледа студено.

— Не смятам, че от него ще научите нещо повече от това, което ви казах преди малко.

— Ще видим дали е така — закани се Киношита.

— Напротив, вече е ясно — обърна се към него Найтхоук.

— Това пък какво означава?! — ахна Киношита.

Найтхоук се втренчи в Касандра Хил.

— Вие ли ще им го кажете или оставяте това на мен?

— Преотстъпвам ви тази чест — гласеше отговорът.

— Какво трябва да ни кажеш? — не издържа Киношита.

— Касандра Хил е само едно от нейните имена — изрече бавно Найтхоук. После замълча, за да сгъсти още повече напрежението. — Можете да се запознаете с Ибн бен Калид!