Метаданни
Данни
- Серия
- Перфектен убиец (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Widowmaker, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлияна Димитрова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor(2010)
Издание:
Майк Резник. Перфектен убиец
Редактор: Валери Манолов
Формат: 16/56/84
Издателска къща „Пан“, 2000
ISBN 954–657–298–5
История
- —Добавяне
Четвърта глава
Музиката спря и момичето със синя кожа изчезна зад въздушната платформа.
— Отиди и й кажи, че искам да я почерпя с едно питие — нареди Найтхоук.
— Не зная къде е — отвърна Малой с очевидно облекчение.
— Тогава кажи на бармана да й сервира едно и да й предаде моите комплименти.
— Изобщо ли не се притесняваш, че си заобиколен от хладнокръвни убийци, които са предани само на Маркиза?
— Единственото нещо, което ме притеснява е, че ми говориш, вместо да отидеш при бармана и да му предадеш, каквото ти поръчах.
Малой стана и хвърли продължителен поглед на Найтхоук.
— Ти не си той — каза най-накрая.
— Моля?
— Зная, че той е доживял четиридесет години. Ти обаче със сигурност няма да ги достигнеш. — Дребосъкът се обърна и се запъти към бара. Проправи си път между двама космати лодинита, махна на бармана, каза му нещо, посочи Найтхоук, след което се върна на масата.
— Знаеш ли някоя молитва?
— Не. Защо?
— Може би няма значение. Не мисля, че ще имаш време да я кажеш.
— Как се чувстваш като прекарваш целия си живот в страх от нещо? — попита Найтхоук с откровено любопитство.
— Чувствам се жив и здрав — отвърна Малой. — И ако ти не се страхуваш, значи ти се губи някой ген или ти хлопа дъската. Тия типове не знаят, че си истинска възкръснала легенда. Мислят те просто за едно хлапе. Веднага щом барманът си отвори устата, ще решат, че си хлапе, което мисли с половия си орган, вместо с ума си.
— Да мислят, каквото си искат, нищо не мога да направя по въпроса.
— Напротив, можеш — ядоса се Малой. — Или поне можеше, докато не ме изпрати да купувам питие на някаква проклета мутантка, която по всяка вероятност дори не може и да го смели с мутиралия си метаболизъм.
— Прекалено много се тревожиш. Ще остарееш за нула време.
— О, нима? Е, благодарение на теб ще ме убият за нула време.
— Аз те спасих, помниш ли?
— За да ме използваш като примамка!
— Само ако ми се наложи. — Найтхоук погледна над рамото на Малой. — И както изглежда, няма да се стигне до там.
Малой се завъртя на стола си и видя двама души и един едър, сивокож извънземен от Пеленорат VI да се приближават към масата.
— Нямам оръжие! — прошепна Малой панически.
— Няма да ти потрябва.
— Ти не ги познаваш! Онзи вляво е Кървавия Бен Мастърс. Убил е двадесетина души съвсем сам, а с очите си съм виждал как пеленорецът разкъсва хора на парчета!
— Млъквай и не се бутай между шамарите — каза спокойно Найтхоук. Той вдигна глава, когато тримата убийци дойдоха до масата. — Мога ли да ви бъда полезен с нещо, приятели?
— Да — каза Мастърс. — Можеш да внимаваш на кого купуваш питиета, когато си в Клондайк.
— Имате предвид приятеля ми Гущера? — попита невинно той като посочи към Малой. — Изглеждаше ми доста жаден.
— Много добре знаеш кого имам предвид — изръмжа Мастърс.
— А! Става дума за красивата млада дама, която танцуваше.
— Почваш да схващаш.
— Но и тя ми изглеждаше жадна. Освен това, не ми се вижда честно след като Маркиз Куинсбъри има цяла планета, че да притежава и нея.
— Играеш си с огъня — каза пеленорецът със силен извънземен акцент.
— Приеми го като приятелско предупреждение — добави Мастърс.
— Ами, благодаря ви, че сте се загрижили — сви рамене Найтхоук. — Вече ще внимавам на кого купувам питиета.
— Добре.
— Е, несъмнено пак бих почерпил младата дама — каза Найтхоук като се изправи, докато тримата си тръгваха. — Но ще внимавам да не поръчвам на такива боклуци като вас и грозното ви сиво животно.
Преди още да се е обърнал изцяло към масата, Кървавия Бен Мастърс държеше пистолет, но Найтхоук беше още по-бърз. След кратка схватка Мастърс и другият човек се строполиха на пода, поразени от лазерния пистолет на Найтхоук. Овъглената им плът пушеше.
Едрият пеленорец нададе вик и се хвърли към Найтхоук, но младежът реагира със светкавична бързина — отстъпи встрани и нанесе убийствен удар с дулото на пистолета си в тила му. Кожата се разкъса, оттам бликна лилава кръв и извънземният падна на земята.
— Всички бяхте свидетели — каза Найтхоук, без да повишава тон.
— Несъмнено, беше самозащита — добави Малой, изненадан, че е все още жив. — Кървавия Бен пръв посегна към пистолета си. Ще свидетелствам за това!
Никой не продума почти цяла минута, докато Найтхоук държеше лазерния си пистолет в ръка, отпусната до хълбока, но в бойна готовност. Накрая някой от тълпата проговори:
— На кого му влиза в работата? — и след секунди всички се върнаха към предишните си занимания.
— Имате ли някакви служители на реда тук? — попита Найтхоук като прибра пистолета и седна на мястото си.
— Би било безсмислено — отговори Малой. — На Тундра нямаме никакви закони, освен тези, които Маркиза измисля.
— Тогава кой ще се погрижи за телата? — продължи Найтхоук, загледан в труповете.
— Има някакви роботи, които разтребват — каза Малой. — Скоро ще дойдат и ще ги откарат.
— И дотогава просто ще си стоят тук? — изненада се Найтхоук.
— Предполагам.
Джеф огледа казиното. Никой не обръщаше внимание на телата; все едно бяха невидими.
— Като че ли нищо не се е случило. Помислих си, че се шегуваш като каза, че тук няма никакви закони.
В същото време дойдоха два малки робота с въздушна машина. Натовариха човешките трупове, след което сложиха извънземния върху тях. Чу се звук от претоварен мотор и машината плавно кацна на пода. Роботите свалиха извънземния и отлетяха с хората.
— Ти си невероятно добър — каза Малой с възхищение. — Дори започвам да си мисля, че може би имаш шанс срещу Маркиза. В честен двубой.
— Благодаря.
— Това, обаче, няма значение — добави Малой. — Маркиза не вярва в честните битки.
— Значи е на път за насам?
— Ако е на Тундра.
— А ако не е?
— Не се тревожи — все някой ще му доложи за теб — отговори Малой. — Ти уби трима от неговите служители. Не може да те остави да се измъкнеш. Не му прави чест.
Найтхоук отново огледа помещението като обмисляше откъде може да дойде следващата атака. Най-накрая се обърна към Малой.
— Искам отново да отидеш при бармана.
— Нали няма да я черпиш пак? — попита дребният човек недоверчиво.
Найтхоук поклати глава.
— Искам да му кажеш, че ако следващият човек, който се изправи срещу мен, не е Маркиза, ще го сметна за директна атака от негова страна и две секунди по-късно заведението ще има нужда от нов барман.
— Сигурен ли си? — учуди се Малой — Искам да кажа, по дяволите, той не може нищо да направи, ако някой се опита да те убие.
— Кой мислиш е казал за мен на онези тримата? — отвърна Найтхоук гневно. — Приключих с подчинените. Ако Маркиза е наблизо, барманът ще знае как да се свърже с него.
Двата робота се върнаха да приберат пеленореца. Малой ги наблюдаваше, докато товарят тялото и се отдалечават, след което вдигна поглед. Изведнъж на люспестото му лице се изписа ужас.
— Ъ, няма да се наложи — каза той с треперещ глас.
Найтхоук проследи погледа на Малой. Един висок мъж се беше втренчил в него. Имаше буйна червена коса, светлосиви очи и най-квадратната челюст, която Найтхоук бе виждал. Беше висок около два метра, с широки рамене — як, без да е дебел, и притежаваше животинска грация, която рядко се срещаше при по-ниските хора. Имаше дълбок белег на лявата буза, който започваше от ъгълчето на окото му и свършваше върху челюстта. Но вместо да го прави странен или грозен, белегът като че ли допълваше обаянието му.
А мъжът действително имаше обаяние: като че ли изпълваше цялото помещение. Всичко в него беше по-голямо от самия живот. Не личеше да носи оръжие. Държеше бутилка извънземен ликьор в едната си ръка и празна чаша в другата.
Найтхоук веднага разбра, че това е Маркиз Куинсбъри. Тълпата се разцепи като по поръчка, докато огромният, червенокос мъж се приближаваше към масата.
— Ти си мъртъв — каза той на Малой, след което го игнорира като че ли беше някакво незначително насекомо и насочи вниманието си към Найтхоук. — Казваш се Джеферсън Найтхоук.
Джеф просто го гледаше.
— Убил си трима от моите хора.
Найтхоук не отговори.
— Май не си много приказлив, а? — попита Маркиза.
— Не чух никакви въпроси — отвърна Найтхоук.
Маркиза кимна одобрително.
— Добър отговор.
Той седна на масата, поръча една празна чаша и си наля от бутилката, която носеше.
— Искаш въпрос? Ей сега ще ти задам един.
Сините очи бяха приковани в тези на Найтхоук.
— Кой ти позволи да убиеш трима от моите хора в собственото ми казино?
— Те първи посегнаха към оръжията си.
— Това няма значение — каза Маркиза. — Те ми принадлежаха, а ти си ги убил. — Той направи зловеща пауза. — Как смяташ да компенсираш това?
— Ами, предполагам, че мога да намеря други трима глупаци и да ви ги доставя — отвърна Найтхоук.
— Наричаш хората ми глупаци?
— Да.
Маркиза го гледа известно време, след което се разсмя високо.
— Харесваш ми, Джеферсън Найтхоук. — Той поклати глава с престорена тъга. — Огорчен съм, че трябва да посоча точно теб като пример за глупак.
— Тогава не го правете — каза Найтхоук.
— Нямам избор — въздъхна Маркиза. — Колко дълго бих се задържал на поста си, ако позволявах на всеки да ухажва моята жена и да убива моите хора?
— Повече, отколкото ти остава, преди да умреш, ако не си тръгнеш веднага — каза Найтхоук и опря дулото на лазерния си пистолет в корема му под масата, където никой друг не го виждаше.
Маркиза беше слисан.
— Ще ме убиеш пред двеста свидетели?
— Предпочитам да не го правя.
Маркиза се ухили.
— Бих се обзаложил, че предпочиташ да не го правиш.
— От друга страна, нямам намерение да се оставя ти да ме убиеш пред двеста свидетели.
— Прибери пистолета — каза Маркиза. — Не съм въоръжен.
— Чух, че държиш на думата си — започна Найтхоук. — Обещай, че няма да ме убиеш и ще те пусна.
— Не мога да обещая такова нещо — усмихна се Маркиза. — Кой знае какво крие бъдещето? — Той се замисли за миг. — Но ти давам дума да не те убивам днес. Съгласен ли си?
Найтхоук кимна.
Маркиза стана, обърна се и тръгна да излиза. Точно когато Найтхоук помисли, че всичко е приключило или поне е отложено, той усети как някой сграбчва ръцете му, извива ги зад гърба и грубо го изправя на крака. Намери се неподвижен в ръцете на десетина души.
— Хубаво е да имаш приятели — каза Маркиза като се обърна отново към Найтхоук. — Но, разбира се, ти няма как да знаеш това.
Найтхоук направи гримаса и за момент погледът му попадна върху Малой, който не беше помръднал, откакто Маркиза беше влезе в казиното.
— Той? — Маркиза се разтресе от презрителен смях. — Това не е приятел, това е паразит.
— Пусни ме и ще се изненадаш колко малко приятели са ми нужни — възрази Найтхоук.
— Е, младите все така се перчат — развесели се Маркиза. — Половината адреналин, половината тестостерон, а като цяло — пълна глупост.
Той кимна на двама от хората си, които бързо взеха оръжията на Найтхоук и го претърсиха за други скрити — извадиха два ножа и малък звуков пистолет.
— Имаш доста играчки — отбеляза Маркиза. — След като те обезоръжихме, може би ще ми кажеш защо си ме търсил.
Найтхоук хвърли поглед наоколо и видя, че е обкръжен от враждебна тълпа — хора и извънземни, след което отново погледна Маркиза.
„Мисли бързо. Какво би направил той?“
— Искам да ти направя делово предложение — каза той най-накрая.
— Ами, какъв късмет, че наминах точно сега, нали? — Маркиза махна с ръка. — Искам да кажа, преди да си очистил клиентите ми до крак.
— Мислех, че така ще привлека вниманието ти — призна Найтхоук.
— О, привлече го доста успешно, млади момко — присви очи Маркиза. — Предлагаш уиски на жена ми и вместо да се държиш като нормален посетител, убиваш трима от моите хора. Така определено привлече вниманието ми. — Той млъкна и погледна Найтхоук. — Просто кажи какво искаш.
— Наеми ме.
— Моля?
— По-добър съм от двадесет от твоите хора взети заедно — каза Найтхоук. — А ще искам да ми плащаш само колкото за десет.
Маркиза го гледаше, а по лицето му можеше да се види, че се забавлява.
— Трудно ми е да преценя дали си много млад или много глупав.
— Много добър.
— Знаеш ли колко много добри мъже съм убил?
— Нямам никаква представа.
— Шестдесет и четири.
— А колко от тях стояха пред теб неподвижни, приклещени от хората ти?
Маркиза отново се усмихна — развеселен и доволен.
— Пуснете го.
Ръцете на Найтхоук вече бяха свободни.
— Добре — кимна Маркиза като сви ръцете си в огромни юмруци, — да видим какво можеш. Междувременно, ще ти покажа какво се случва с безочливите младежи, които убиват моите хора на моя свят.
Маркиза замахна. Найтхоук видя приближаващия удар, но рефлексите му не бяха достатъчно добри и секунда по-късно усети как хрущялът на носа му изпука.
— Добре ли си? — попита Маркиза с престорена загриженост. — Изглеждаш ужасно.
— Ще оживея — отговори Найтхоук като се завъртя и замахна с крак. Ако ударът беше улучил противника му, щеше да го отхвърли на метри разстояние, но Маркиза отскочи и успя да го избегне.
— А, и още нещо — Маркиза лъжливо замахна с лявата ръка, след което отправи унищожителен удар с дясната, но не улучи.
— Казвай — Найтхоук бързо удари Маркиза два пъти в брадичката. След това се опита да му разбие носа, но той отклони удара.
Маркиза грабна една чаша, пълна с лебедов коняк и я лисна в очите на Джеф.
— Тук се бием по правилата на Маркиз Куинсбъри.
— И какви, по дяволите, са те? — премигна яростно Найтхоук, отстъпвайки назад.
Маркиза се ухили.
— Мислех си, че няма да попиташ — отвърна той, вдигна един стол над главата си и го запрати към Найтхоук. — Такива, каквито аз реша.
Последва удар с крак, но Найтхоук се сниши, протегна ръка под краката на Маркиза и ги дръпна нагоре. Той изгуби равновесие и се стовари по гръб с трясък.
Найтхоук го ритна два пъти, но при третия Маркиза успя да сграбчи стъпалото му и да се завърти. Найтхоук се просна на земята, но след секунда отново беше на крака.
— Знаеш ли, никак не си слаб — каза Маркиза, а след като избегна един удар, пристъпи напред и замахна към корема на Найтхоук. Той се преви на две, за да се защити. След това изчака Маркиза да се надвеси над него и вдигна рязко глава — брадичката му се разцепи.
— По дяволите! — изрева Маркиза. По ризата му шурна кръв. — Заболя ме!
— Точно затова те ударих — изръмжа Найтхоук и нанесе удар с лявата си ръка по дясното око на Маркиза.
Той се стовари на пода, но все пак успя да протегне крак и да препъне Найтхоук.
— Добър си, трябва да ти се признае — изхриптя Маркиза задъхано, докато се отдръпваше.
— И теб си те бива — промърмори Найтхоук през разцепените си устни.
— Слушай — предложи Маркиза, — какво ще кажеш да те черпя едно питие и после да направим втори рунд.
— Звучи добре — съгласи се Найтхоук и го последва на бара.
Барманът хлъзна две големи халби бира към тях.
— Нали няма да се правиш на прекалено горд и ще ме оставиш да платя? — попита Маркиза.
— Харесва ми друг да плаща — повдигна рамене Найтхоук.
— Добре — усмихна се Маркиза. — Много добре ще се разбираме.
— Ами доста сполучливо започнахме, нали?
Маркиза отметна глава назад и избухна в смях.
— Имаш приятно чувство за хумор, Джеферсън Найтхоук!
В същия миг той запрати халбата с бира към главата на Джеф. Челото му се разцепи и рукна кръв. Найтхоук почти падна на колене, но успя да се закрепи с една ръка за бара. Видя, че противникът му замахва с крак и успя да сграбчи един въздушен стол, за да се защити. Маркиза изкрещя от ярост, тъй като столът го извади от равновесие — главата му се удари в бара и коленете му омекнаха изведнъж.
Найтхоук избърса кръвта, която се стичаше в очите му и внимателно се приготви да убие противника си. Замахна отляво, два пъти отдясно и със силен удар обездвижи едната му ръка. Беше толкова съсредоточен в смъртоносните си удари, че видя прекалено късно как другата ръка на Маркиза се насочва към ухото му. Милиони камбани звъннаха в главата му. Не можа да се задържи на краката си.
Усети, че Маркиза се насочва към него, но успя единствено да се завърти бясно вляво, да замахне с ръце и да се надява на късмета си. Усети как ръката му блъсва врата на Маркиза, след което отново се вкопчи в бара като отчаяно се опитваше да не падне.
Очакваше решаващия удар на Маркиза и се чудеше откъде ли ще се стовари върху него и дали ще успее да го види… но за момент не се случи нищо.
Изведнъж отново се разнесе смехът на Маркиза.
— За Бога, Джеферсън Найтхоук, убеден съм, че си толкова жилав, колкото си мислиш!
Неочаквано Найтхоук усети как една силна ръка го подкрепя.
— Ще пийнем по още едно, след което ще отидем в моя офис и ще си поговорим делово. — Маркиза спря и погледна към тълпата. — От този момент нататък, този човек работи за мен и може да говори от мое име. Обида към него означава обида към мен и ако някой го измами по някакъв начин, значи е измамил мен. Ясно ли е?
Реакцията на тълпата — гробна тишина и няколко злобни погледа — означаваше, че може да не им харесва, но е ясно.
— Ами приятелят ми? — попита Найтхоук като посочи Гущера Малой.
— Днес съм великодушен — отговори Маркиза и се обърна към Малой: — Чуй ме внимателно, дребен мошенико: ако ми върнеш парите преди да напуснеш казиното, може да те оставя жив. Ако мръднеш и на една крачка оттук, преди да съм си получил моето, си труп. Разбра ли ме?
— Какви са тези глупости „може би“? — попита Малой. — Връщам си парите и ме оставяш да си тръгна.
Маркиза се обърна към един едър, брадат мъж.
— Убий го.
— Чакай! — изпищя Малой. — Чакай малко! Споразумяхме се!
Мъжът насочи оръжието си към Малой и погледна Маркиза.
— Сигурен ли си, че сме се разбрали? — попита Маркиза. — Искам да кажа, че се възхищавам на смелостта у хората.
— Разбрахме се — повтори Малой смирено.
Маркиза кимна и брадатият свали оръжието.
— А сега, приятелю — каза Маркиза като се обърна към Найтхоук, — да отидем и да си починем в моя тих и приятен офис.
— Ако държиш на мебелите си, ще е по-добре първо да си спрем кръвта — предложи Найтхоук.
— Добра идея — Маркиза извади една банкнота от джоба си и я сложи на бара. — Петдесет кредита, че моята кръв ще спре преди твоята.
Найтхоук прие облога.
— Дадено.
Маркиза отново се ухили.
— Джеферсън, момчето ми, имам чувството, че това е началото на едни прекрасни делови отношения.