Пол Дохърти
Убийствата на Бялата роза (16) (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

Епилог

Тази история завърши, но предстоят много други: заговори в съда, предателство по високи и ниски места и, разбира се, кървави схватки и потайни убийства. Те следват стъпките ми като хрътки през годините. Ако имам време, ще ви запозная с всички тях — разкази за хитри мъже и жени с огън в очите и демони в душите.

Ето че капеланът ми отново подскача на стола си.

— Ти смяташ всяка жена за мръсница! — крещи лицемерът. — Всяко момиче за уличница!

Ама че лъжец! Дали ще спомене за бедните момичета от селото, които храня? Или че съм разсмял много жени и не съм разплакал нито една? Към нито една жена не съм се отнесъл с неуважение. Не съм разбивал сърцата им, не съм се присмивал на сълзите им, макар че любовта много пъти е съкрушавала и моето сърце. Той никога не е виждал Катерина. Мили Боже, каква магия криеха устните й.

Защо пиша тези мемоари? За да прогоня призраците, които още обсебват душата ми. Довечера, когато слънцето залезе и луната се прокрадне зад облаците, духовете ще се върнат, водени от Убийството, възседнало кон, блед като смъртта. Те ще прииждат по алеята и отново ще се съберат под прозореца на стаята ми.

Разказвам тази история и като назидание за младите. За да се противопоставя на разпуснатостта на нравите и като предупреждение за опасностите, пораждани от тежки напитки и леки жени. Ще ми се Бенджамин да можеше да разкаже своята история. Да можех да го видя още само веднъж. Той би разбрал. Би осъдил покварата на нашето време, съблазънта на плътта, смелите и празни обещания на света. О, какви времена! О, какви безкрайни лъжи! О, каква липса на морал! Какво по-хубаво от Дебелата Марго и една голяма чаша вино!