Рей Бредбъри
Гробище за лунатици (18) (Друга приказка за два града)

18

Разхождах се и си мислех: Рой изражда Звяр, от който се страхувам. Как да се отърва от страховете си и да приема лудостта на Рой? Как да ги превърна в сценарий? Кое да е мястото на действието? Кой град, коя столица, кое кътче на света?

Господи, сега знам защо толкова малко от тайнствените истории се развиват в Америка. Виж, Англия с нейните мъгли, тресавища, старинни къщи, лондонски призраци и Джак Изкормвача… Това да!

Но Америка? Тя няма истински истории с привидения и потайности. Ню Орлиънс си го бива донякъде — има достатъчно мъгли, дъждове и имения, от които да те побият тръпки, докато светците маршируват, както се пее в песента. В Сан Франциско пък постоянно звучат сирените за мъгливо време.

Може би Лос Анджелис. Страната на Чандлър и Каин. Но…

В Америка имаше само едно място, където да скриеш убиец или да си загубиш живота.

Максимус Филмс!

Изсмях се, завих по алеята и тръгнах зад площадките, като започнах да си водя бележки.

Тук се криеха Англия, далечният Уелс, мавърска Испания, дъждовна Ирландия, останките от старите замъци, гробниците за тъмни филми, чиито призраци се понасяха с писък към прожекционните зали след като настъпи полунощ и прехапваха устни, щом се появяха нощните пазачи с надгробни химни на уста.

Така ще бъде и довечера. Привиденията ще ударят часовниците и гробищната мъгла ще премине през стената чрез градинските пръскачки и ще поръси със студени капки още топлите гробове. Тук човек можеше да прекоси Лондон всяка нощ, за да се срещне с Фантома стрелочник, чийто фенер подпалил локомотива, който изпищял и връхлетял Сцена 12, и тук се разтопил в страниците на един стар, октомврийски брой от „Сребърен екран“.

И тъй, вървях си из алеите и чаках залеза на слънцето, както и момента, в който Рой ще се появи с окървавени от глината ръце и ще оповести раждането!

В четири часа чух в далечината да изгърмява пушка.

Всъщност това бе Рой, който удряше с всичка сила топка за крикет на поляната срещу площадка 7. Не спираше да замахва към топката, но когато усети погледа ми, замръзна. Вдигна глава и запремига срещу мен. Приличаше не на акушер, а на хищник, който току-що е убил плячката си и се е нахранил до пресита.

— Успях! — изкрещя той. — Залових го! Нашия Звяр — твоя, МОЯ Звяр. Днес глината, утре — филма! Хората има да се питат кой го е направил. Ние, синко, ние!

Разпери дългите си пръсти във въздуха.

Приближих се към него леко замаян.

— Заловил, си го? Господи, Рой, защо не ми разкажеш повече? Какво видя, когато изтича след него?

— Всяко нещо с времето си, драги. Слушай, свърших преди половин час. Един поглед и направо ще разглобиш машината от писане. Обадих се на Мени! Ще се срещнем с него след двайсет минути. Направо подлудях от чакане. Дойдох и взех да удрям по топките. Гледай! — удари яката една топка и тя изхвърча надалеч. — Ако не ме спрете, ще извърша убийство!

— Рой, успокой се.

— Не, НИКОГА няма да се успокоя. Ще направим най-великия филм на ужасите. Мени ще…

Един глас изкрещя:

— Ей, вие двамата, какво се мотаете там?

Ролс-ройсът на Мени — бяла приказка на колела — се плъзна до нас и измърка. През едно от прозорчетата се подаде смръщеното лице на шефа.

— Мисля, че имахме среща!

— Пеша ли да дойдем или ще ни закараш? — попита Рой.

— Пеша!

Ролсът се плъзна край нас.