Метаданни
Данни
- Серия
- Тайните на Кръмли (2)
- Включено в книгата
-
Гробище за лунатици
Друга приказка за два града - Оригинално заглавие
- A Graveyard for Lunatics, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Филипина Филипова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Рей Бредбъри. Гробище за лунатици
Американска. Първо издание
Yassen Atanasov Company, София, 1992
Редактор: Люба Никифорова
История
- —Добавяне
9
Подкарахме обратно към студиото. Точно влизахме през централните врати, когато катафалката безшумно се размина с нас. Празна. Плъзна се като есенен вятър и пое към страната на мъртвите.
— Велики Боже! — възкликна Рой. — Точно както предполагах — хвърли поглед назад. — Започва да става забавно.
Поехме по улицата, откъдето бе дошла лимузината.
Фриц Вонг вървеше по алеята край нас. Стъпваше отсечено — все едно, че води невидим взвод. Мърмореше си сам и псуваше. Острият му профил прорязваше въздуха. Носеше тъмна барета. Бе единственият човек в Холивуд, който слагаше барета и не се страхуваше, че другите ще забележат.
— Фриц! — извиках аз и казах на Рой да спре.
Фриц бавно се приближи и поздрави по обичайния за него начин:
— Здрасти, марсианецо на колело! Коя е тая маймуна зад кормилото?
— Здрасти, Фриц, глупак такъв… — отвърнах аз срамежливо. — Това е Рой Холдстром, най-великият изобретател, майстор и пилот на динозаври в света.
Монокълът на Фриц блесна гневно. Прикова в Рой ориенталско-немския си поглед и кимна бързо.
— Приятелите на Pithecanthropus erectus са и мои приятели!
Рой грабна подадената за здрависване ръка:
— Хареса ми последният ви филм.
— ХАРЕСА ТИ?
— СМАЯ МЕ!
— Добре — Фриц погледна към мен. — Тоя откри Америка!
— Да се е случвало нещо НЕОБИЧАЙНО наоколо?
— Една римска фаланга от четирийсет души току-що отпраши натам. Горила, хванала главата си под мишница, изтича към Сцена 10. От мъжките кенефи изхвърлиха някакъв режисьор хомосексуалист. Юда стачкува в Галилея за още сребърници. Не, мисля, че не съм забелязал нещо необичайно.
— А някакви процесии? Погребения? — попита Рой.
— Погребения ли! Да не мислиш, че нямаше да ги видя? Момент! — погледна първо входа, а после задната стена. — Да бе. Надявах се, че в катафалката е де Мил и ще има повод за празнуване. Тръгнаха НАТАМ!
— Да не снимат погребение?
— На всяка сцена: пуйки, актьори с каталепсия и английски режисьори на погребения, чиито лапи биха уморили и кит! Вчера беше празникът на Вси светии, а? А днес е мексиканският ден на смъртта, първи ноември. Та защо да е различно при Максимус Филмс? Къде я намерихте тая трошка, г-н Холдстром?
— Това — поде Рой с маниера на Едгар Кенеди, изпичащ на шиш противника си в комедията, — е колата, от която Лаурел и Харди продават риба в онова филмче от 1930-а. Дадох петдесет долара, за да я купя и седемдесет, за да я стегна. Отдръпнете се, сър!
Възхитен от Рой, Фриц Вонг отскочи назад.
— След един час, марсианецо. В ресторанта! Да дойдеш!
Запромъквахме се между тълпите, плъзнали в обедна почивка. Рой зави и подкара към Спрингфийлд, Илинойс, долния Манхатън и Пикадили.
— Знаеш ли къде отиваме? — попитах го аз.
— Ами да. Студиото е прекрасно място за скриване на труп. Кой би предположил? Сред всички тия абисинци, гърци и чикагски гангстери можеш да изпотрепеш сума ти народ и пак никой няма да забележи. Трупът, драги, трябва да е именно тук!
С тези думи се заковахме на последната улица в Тумстоун[1], Аризона.
— Чудесно име за град — отбеляза Рой.