Рей Бредбъри
Гробище за лунатици (68) (Друга приказка за два града)

68

И най-сетне двата града станаха един и същ.

Ако в града на тъмнината имаше повече светлина, в града на светлината имаше повече тъмнина.

Мъглата обви високите стени на моргата. Гробовете се раздвижиха като плаващи континенти. Тунелът с катакомбите стана убежище на студените ветрове. Самата памет нахлу във филмовата гробница. Червеите и термитите от каменната градина започнаха да гризат ябълките на Илинойс, черешовите дръвчета на Вашингтон и съвършено подрязаните живи плетове на вилите. Една по една големите сцени се проветриха и тръшнаха вратите си. Картонените къщи, дървените колиби и именията на Луизиана зинаха врати, потрепериха и се сгромолясаха.

През нощта двестате стари автомобила на задната площадка запалиха мотори, вдъхнаха изпаренията си и запрашиха по черните пътища за Детройт.

Светлините угасваха от сграда на сграда и от етаж на етаж. Климатичните инсталации спираха да работят, а последните тоги на римските призраци бяха изпратени обратно на „Уестърн Костюмиране“ през една пряка от студиото. Капитаните и кралете напускаха заедно с последните пазачи.

Ставаше все по-лошо.

С всеки изминат ден студиото се смаляваше.

Изчезваха и се стопяваха все повече неща. След миниатюрните градчета и праисторически животни дойде ред на къщите и небостъргачите, кръста на Голгота и самата гробница на Месията.

Земята под гробището щеше всеки момент да се разпука. Разрошените му обитатели — изгонени и бездомни през нощта — си търсеха нови убежища в другата част на града. Качваха се на автобусите в два посред нощ и плашеха до смърт шофьорите. Вратите на гробището се затваряха, а тунелът катакомба се изпълваше с червена киша. Църквата от другата страна хлопваше врати, а пияният свещеник изтичваше при оберкелнера на „Кафявото бомбе“, укрил се сред тъмните холивудски хълмове, докато невидимата война и невидимата армия ни изтласкваха все по̀ на запад — далеч от моя апартамент, далеч от джунглата на Кръмли — докато стигнахме в арабския квартал с малки запаси от храна, но обилни количества шампанско. Стъкмихме последното си гнездо, където щяхме да се приютим до момента, в който Звяра и армията му от скелети се спуснеше с писъци по пясъците, за да ни изхвърли на тюлените и да изплаши призрака на Ейми Семпъл Макфърсън възкръснала с християнската зора.

Така беше.

Украсено или лишено от някоя и друга метафора.