Рей Бредбъри
Гробище за лунатици (59) (Друга приказка за два града)

59

— Изглеждаш като претоплен мъртвец — ми каза Кръмли на закуска. — А ти — посочи Констанс — приличаш на Безпощадната справедливост.

— Аз на какво ти приличам? — поинтересува се Хенри.

— Не мога да те видя.

— Прието — отвърна слепецът.

— Сваляйте дрехите — каза замаяно Констанс. — Време за плуване. При мен!

Заминахме за къщата на Констанс.

Обади се Фриц.

— Готов ли си със средата за филма ми — излая той. — Или бяхме говорили за началото? Сега трябва да преправим Проповедта на хълма.

— И тя ли трябва да се пренапише?

— Чел ли си я скоро? — Гласът на Фриц ми напомни истерията на Кръмли, когато е готов да си оскубе косите. — Направи го. После напиши повествование върху целия филм, за да прикрием десетките хиляди други недостатъци, пъпки и брадавици на нашия епос. Скоро чел ли си ЦЯЛАТА Библия?

— Не си спомням точно.

Фриц оскуба още малко коса от темето си.

— Бягай да я прелистиш!

— Да я прелистя?

— Прескачай страниците. Искам те при мен в пет часа с проповед, от която да ми хвръкне шапката и с повествование, пред което и Орсън Уелс да прехапе устни. Твоят Unterseebot Kapitan ти заповядва да започнеш веднага!

Затвори.

— Събличайте се — измърмори Констанс полузаспала. — Всички да скачат!

Поплувахме. Влязох колкото се може по-навътре след Констанс, но тюлените я посрещнаха и отплуваха с нея.

— Господи — каза Хенри, застанал във водата, — първата ми баня от толкова години насам!

До два следобед бяхме изпили пет бутилки шампанско и изведнъж се почувствахме почти щастливи.

После някой седна, написа МОЯТА проповед и я изчете високо на фона на вълните.

Когато свърших, Констанс каза тихо:

— Къде да се запиша за неделното училище?

— Исус би се гордял с теб — заяви Хенри.

— Обявявам те за гений — изкрещя Кръмли и ми наля шампанско в ухото.

— Е… — отвърнах аз скромно.

Върнах се към писанията си и за нула време откарах Йосиф и Мария във Витлеем, строих мъдреците в редица, сложих Младенеца на купа сено, а зверовете гледаха с невярващи очи и по средата на нощта се заизреждаха камилски кервани, странни звезди и чудотворни рождения. Чух Кръмли да казва зад гърба ми:

— Горкият свещеник…

Набра номера за справки.

— Холивуд? Църквата „Св. Себастиян“?