Метаданни
Данни
- Серия
- Тайните на Кръмли (2)
- Включено в книгата
-
Гробище за лунатици
Друга приказка за два града - Оригинално заглавие
- A Graveyard for Lunatics, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Филипина Филипова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Рей Бредбъри. Гробище за лунатици
Американска. Първо издание
Yassen Atanasov Company, София, 1992
Редактор: Люба Никифорова
История
- —Добавяне
37
Фриц бе потънал в разгара на снимките. Крещеше, махаше с ръце и тупаше с крак по прашната земя. Носеше дори и камшик подмишница, но не видях да го използва. Камерите бяха почти готови. Помощник-операторите подреждаха статистите по тясната уличка към площада, където трябваше да се появи по някое време Христос. Въпреки суматохата Фриц забеляза мен и Констанс и махна на секретаря си. Дотича при нас. Подадох му петте страници на сценария и той се стрелна обратно между тълпата.
Наблюдавах как Фриц разгръща написаното с гръб към мен. Изведнъж видях как снижи глава. Мина доста време, преди да се обърне. Без да ме поглежда, вдигна мегафона и изкрещя. Настана пълна тишина.
— Намерете си места и слушайте. Които могат, да седнат. Останалите стойте прави. До утре Христос ще е дошъл и ще си е отишъл. А когато приключим със снимките и се разотидем, трябва да си го спомняме така…
Зачете последната ми сцена — дума по дума, страница по страница — с тих, но ясен глас. Никой не помръдна. Слушаха като онемели. Не можех да повярвам на очите си. Всичките ми слова за морето на изгрев-слънце и чудото с рибите, за странния, блед призрак на Христос и рибата в жаравата, разпръскваща топли искри, за притихналите ученици и за кръвта на Спасителя, който мълви последните си прощални думи, разкъсва плътта на наранените си китки и пада в жаравата, опекла Вечерята след Тайната вечеря.
Накрая Фриц изрече завършващите думи.
Тълпата, фалангата, сборището съвсем тихо изшептяха, а Фриц тръгна към мен. Бях заслепен от вълнение.
Той погледна учудено Констанс, кимна й, после застана до нас, свали монокъла си, взе дясната ми ръка и го постави на дланта й като награда. Сви пръстите ми отгоре му.
— Ще се видим довечера — каза той тихо.
Бе заповед, команда, благословия.
После се отдалечи. Наблюдавах го, стиснал монокъла в юмрук. Стигна до средата на тълпата, грабна мегафона и изкрещя: „Хайде, размърдайте се!“
Не погледна повече към нас.
Констанс ме хвана под ръка и ме поведе настрани.