Рей Бредбъри
Гробище за лунатици (37) (Друга приказка за два града)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на Кръмли (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Graveyard for Lunatics, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9гласа)

Информация

Сканиране
Mandor(2010)
Разпознаване и корекция
moosehead(2010)

Издание:

Рей Бредбъри. Гробище за лунатици

Американска. Първо издание

Yassen Atanasov Company, София, 1992

Редактор: Люба Никифорова

История

  1. —Добавяне

37

Фриц бе потънал в разгара на снимките. Крещеше, махаше с ръце и тупаше с крак по прашната земя. Носеше дори и камшик подмишница, но не видях да го използва. Камерите бяха почти готови. Помощник-операторите подреждаха статистите по тясната уличка към площада, където трябваше да се появи по някое време Христос. Въпреки суматохата Фриц забеляза мен и Констанс и махна на секретаря си. Дотича при нас. Подадох му петте страници на сценария и той се стрелна обратно между тълпата.

Наблюдавах как Фриц разгръща написаното с гръб към мен. Изведнъж видях как снижи глава. Мина доста време, преди да се обърне. Без да ме поглежда, вдигна мегафона и изкрещя. Настана пълна тишина.

— Намерете си места и слушайте. Които могат, да седнат. Останалите стойте прави. До утре Христос ще е дошъл и ще си е отишъл. А когато приключим със снимките и се разотидем, трябва да си го спомняме така…

Зачете последната ми сцена — дума по дума, страница по страница — с тих, но ясен глас. Никой не помръдна. Слушаха като онемели. Не можех да повярвам на очите си. Всичките ми слова за морето на изгрев-слънце и чудото с рибите, за странния, блед призрак на Христос и рибата в жаравата, разпръскваща топли искри, за притихналите ученици и за кръвта на Спасителя, който мълви последните си прощални думи, разкъсва плътта на наранените си китки и пада в жаравата, опекла Вечерята след Тайната вечеря.

Накрая Фриц изрече завършващите думи.

Тълпата, фалангата, сборището съвсем тихо изшептяха, а Фриц тръгна към мен. Бях заслепен от вълнение.

Той погледна учудено Констанс, кимна й, после застана до нас, свали монокъла си, взе дясната ми ръка и го постави на дланта й като награда. Сви пръстите ми отгоре му.

— Ще се видим довечера — каза той тихо.

Бе заповед, команда, благословия.

После се отдалечи. Наблюдавах го, стиснал монокъла в юмрук. Стигна до средата на тълпата, грабна мегафона и изкрещя: „Хайде, размърдайте се!“

Не погледна повече към нас.

Констанс ме хвана под ръка и ме поведе настрани.