Тери Пратчет
Автентичната котка (17)

Истинската котка и децата

Аха. Те растат заедно.

Е, не съвсем. По времето, когато нормалното дете престава да се занимава с имитиране на Уинстън Чърчил, котенцето вече е пораснало и, освен ако не са Взети Мерки, вече си има свое семейство. Котенцата и децата се разбират на пожар — и само си помислете какво нещо е всъщност истинският пожар…

Едно Истинско котенце в Истинско семейство, в което има Младши член, може да очаква да го:

1) Дърпат.

2) Бутат.

3) Затварят в стаята на Синди, заедно със Синди, Господин Т, облечен в една от роклите на Синди^[1], едноръко мече, страховит пластмасоид с лазерно оръдие и малко розово пони.

4) Хранят с неподходяща храна. В тази категория се включват грахът, онова гадното, сладкото, розовото, лепкавото и двуседмична доза котешки лакомства, излапана за три минути.

5) Напъхват в неподходящи дрехи (ср. Синди, Барби, Екшънмен и т.н.).

6) Разнасят насам-натам, прищипнато през средата, така че големи количества котка да се кандилкат и от двете страни. (Доста странно, но повечето котки търпят това, дори и когато са огромни тлъсти скопени котараци. Същото е като с еднорозите. Само млади девици могат да се оправят с тях. Останалите се налага да ни кърпят.)

Не че децата и малките животни се разбират особено добре. Просто малките животни не са достатъчно опитни, за да знаят какво ги чака.

По-добре си вземете кученце. Те са практически детеустойчиви.