Дан Симънс
Ендимион (18)

18

Отец-капитан де Соя се събужда във възкресителната ясла на борда на „Рафаил“.

Около него премигват датчици и буквите на разпечатките се редуват със символи. Де Соя още не може да чете. Той е щастлив, че изобщо може да мисли. Изправя се и провесва крака над ръба на яслата.

„Моите крака. Имам два крака.“ Той е гол, разбира се, кожата му е розова и блести в горещата влага на възкресителния резервоар. Няма и следа от ужасната рана, отделила крака от тялото му.

— Рафаил, къде сме?

— В системата на Парвати, отец капитан.

— Другите? — Де Соя има само мъгляви спомени от сержант Грегориъс и двамата оцелели войници от взвода му. Но изобщо не помни да се е качвал на куриерския кораб с тях.

— В момента ги будят.

— Нещо ново за кораба на момичето? — пита де Соя.

— Неидентифицираният космически кораб се прехвърли два часа и осемнайсет минути преди нас — отвръща „Рафаил“. — Координатите не оставяха съмнение, че става въпрос за системата на Парвати. Времето на пристигане на неидентифицирания кораб е приблизително след два месеца, три седмици, два дни и седемнайсет часа.

— Благодаря — казва де Соя. — Когато Грегориъс и другите се възстановят и облекат, ще се срещнем в ситуационната зала.