Дан Симънс
Ендимион (56)

56

Отец-капитан де Соя е изненадан, когато те най-после отговарят по общия канал. Не е смятал, че архаичният им инфотерм е способен да предава по тесния лъч, който корабът е насочил към тях. Получава се дори визуален сигнал — размазаното холографско изображение и покритите със сажди лица увисват над главния монитор.

Капрал Кий поглежда към де Соя и възкликва:

— Мамка му, отче!

— Прав си — отвръща йезуитът, после казва на двата образа: — Аз съм отец-капитан де Соя от мирския кораб „Рафаил“…

— Помня те — прекъсва го момичето. Де Соя разбира, че корабът предава холо-изображения и те могат да го видят — несъмнено миниатюрно призрачно лице над римска якичка, висящо над инфотерма на китката на мъжа.

— И аз те помня. — Това е единственото, което може да каже де Соя. Търсенето му е било дълго. Той поглежда към тъмните очи и бледата кожа под саждите и изгарянията. Толкова близо…

Образът на Рол Ендимион заговаря:

— Кой беше това? Какво беше това?

Отец-капитан де Соя поклаща глава.

— Не знам. Името й бе Радамант Немес. Беше назначена при нас само преди няколко дни. Каза, че служела в новия легион, който подготвят… — Йезуитът млъква. Цялата информация е секретна, а той разговаря с врага. Де Соя поглежда към капрал Кий и в леката му усмивка вижда положението им. Така или иначе, те са вече обречени. — Каза, че служела в новия легион от войни на Мира — продължава той, — но мисля, че това не е вярно. Струва ми се, че тя не беше човек.

— Да — отвръща образът на Рол Ендимион. Лицето изчезва за миг от инфотерма и после се връща. — Приятелят ни умира, отец-капитан де Соя. Можете ли да ни помогнете с нещо?

Отец-капитанът поклаща глава.

— Не можем да ви качим тук. Създанието Немес взе спускателния ни кораб и блокира дистанционния автопилот. Не можем дори да се свържем с него. Но ако успеете да стигнете до него, там има автохирург.

— Къде е той? — пита момичето.

Капрал Кий се навежда в холополето.

— Радарът ни показва, че е на около клик и половина на югоизток от вас — казва той. — Сред хълмовете. Замаскиран е с някакви боклуци, но ще го намерите. Ще ви насочваме.

Рол Ендимион казва:

— Вашия глас чух по инфотерма. Вие ни казахте да отидем при скалите, нали?

— Ами да — отвръща Кий. — Бяхме отклонили всичко към корабната тактическа огнева система — тоест около осемдесет гигавата, които можехме да прекараме през атмосферата, — но водата на повърхността би се превърнала в пара и би убила всички ви. Скалите изглеждаха най-добрата възможност.

— Тя ни притисна тук — с крива усмивка казва Рол.

— Такава беше идеята — отвръща капрал Кий.

— Благодаря ви — казва Енея.

Кий кимва и се отдръпва от холополето.

— Както каза капралът — продължава отец-капитан де Соя, — ще ви помогнем да намерите спускателния кораб.

— Защо? — пита размазаният образ на Рол Ендимион. — И защо убихте собственото си създание?

— Тя не беше мое създание — поклаща глава де Соя.

— Тогава на Църквата — настоява Рол. — Защо?

— Надявам се, че не е била и създание на Църквата — тихо отвръща де Соя. — Ако е така, моята Църква се е превърнала в чудовище.

Настава тишина, нарушавана единствено от съскането на тесния лъч.

— По-добре да тръгвате — казва накрая де Соя. — Смрачава се.

И двете лица в холоса се оглеждат наоколо почти комично, сякаш са забравили къде са.

— Да — отвръща Рол. — Обаче вашето копие или СПБ, или каквото и да беше, превърна фенера ми на шлака.

— Мога да осветявам пътя ви — без да се усмихне, казва де Соя, — но това би означавало отново да активирам главната огнева система.

— Няма значение — казва Рол. — Ще се оправим. Изключвам образа, но ще оставя аудиоканала отворен, докато стигнем до спускателния кораб.