Дан Симънс
Ендимион (53)

53

Отец-капитан де Соя се събужда от крясък. Едва няколко минути по-късно разбира, че това е собственият му глас.

Той отваря капака на ковчега и се надига. Светлините на монитора премигват в червено и кехлибарено, макар че всички основни функции светят в зелено. Стенейки от болка, де Соя започва да се изправя.

И изведнъж се сеща какво е направил.

Шестчасов период на възкресяване за него, Грегориъс и Кий — тридневен за жената. Трябваше да провери съмненията си.

Яслата на капрал Кий свети в зелено и показва, че до възкресяването остават секунди. По ковчега на Грегориъс премигват предупредителни светлини. Де Соя тихо проклина и се смъква до монитора на сержанта. Възкресителният цикъл се е провалил. Припряното прераждане е неуспешно.

Кий се възкресява безопасно, макар че е объркан и изпитва болка. Де Соя го изкарва навън, оттласква се с него и го отнася в каюткомпанията, за да изтрие с мокра гъба горящата кожа на войника и да му предложи чаша портокалов сок. След минути Кий може да възприема.

— Нещо не е както трябва — обяснява де Соя. — Трябваше да поема риска, за да разбера какво възнамерява да прави капрал Немес.

Кий кимва разбиращо. Макар че е облечен и температурата в каютата е висока, капралът силно трепери.

Де Соя го връща в командната кабина. Сега всички лампички по яслата на сержант Грегориъс светят в кехлибарено — цикълът отново предава едрия мъж на смъртта. По яслата на капрал Немес светят зелените светлини на нормалното тридневно възкресяване. Мониторните екрани показват, че тя е вътре, че е безжизнена и е подложена на тайнството на възкресението. Де Соя набира кода за отваряне на яслата.

Премигват предупредителни светлини.

— Отварянето на яслата по време на възкресителния цикъл е забранено — разнася се безстрастният глас на „Рафаил“. — Всеки опит за отварянето й сега може да доведе до истинска смърт.

Де Соя не обръща внимание на светлините и предупредителните сигнали и дръпва капака. Алармени сигнали изпълват кораба.

Яслата е празна.

— Къде е капрал Немес? — пита кораба де Соя.

— Всички уреди и сензори показват, че е в яслата си — съобщава корабният компютър.

— Хайде — казва де Соя на капрала и двамата се оттласкват обратно в каюткомпанията. Нишата на душа е празна. В общото помещение няма място за криене. Де Соя се оттласква към командния си стол, а Кий се насочва към шлюза и след секунди докладва:

— Спускателната совалка липсва. Всички съединителни лампи светят в зелено, но ако отворя херметичната камера, ще се окажа във вакуум. През илюминатора се вижда, че совалката я няма.

— Merde — прошепва де Соя и проверява другите уреди. Издайническите двойни изригвания на гориво отново са в двигателния запис… отпреди около три часа. Де Соя извиква картата на екваториалните райони на Божия горичка, включва се в телескопа и прави дълбочинно радарно претърсване на участъка от реката, който се вижда. — Открий първия портал и ми покажи всички участъци от реката между телепортаторите. Докладвай за местоположението на кодовия сигнал на спускателната совалка.

— Уредите показват, че спускателната совалка е скачена към командния отсек — отвръща корабът. — Кодовият сигнал потвърждава информацията.

— Добре — казва де Соя и си представя как удря силиконовите чипове, сякаш са зъби, — игнорирай сигнала на совалката. Просто насочи телескопа и дълбочинния радар и започни претърсване на този район. Докладвай за всички форми на живот и артефакти. Показвай всички данни на главните екрани.

— Прието — отвръща компютърът. Де Соя вижда как екранът се накланя напред, когато започва телескопичното увеличение. Сега той гледа надолу към телепортала само от сто метра над него.

— Покажи нататък по течението на реката — казва той.

— Прието.

Капрал Кий се плъзва в креслото на втория пилот, закопчава ремъците и казва:

— След като совалката я няма, няма начин да се спуснем там.

— В бойни костюми — отвръща де Соя.

— Пробити са — казва капрал Кий.

— Пробити? — глупаво повтаря отец-капитанът. — Така или иначе, ще спусна кораба, капрал.

— Защо, сър? — пита Кий. — Каквото и да става долу, пак ще остават неколкостотин клика разстояние и няма да можем да направим абсолютно нищо.

Обърканият му мозък допуска няколко грешки — поне една от които ще ги изгори в атмосферата на Божия горичка, — но корабът ги засича. Де Соя променя параметрите.

— Не ви съветвам да се спускате в толкова ниска орбита — казва безполовият корабен глас. — Божия горичка има променлива външна атмосфера, а триста километра не удовлетворяват изискванията за безопасност, изброени в…

— Млъквай и го направи — казва отец-капитан де Соя.