Дан Симънс
Ендимион (28)

28

През дните, след като претърсват реката и не откриват нито космически кораб, нито трупове, а само съвсем малко останки от онова, което може да е бил корабът на момичето, отец-капитан де Соя наистина очаква военен съд и дори отлъчване. Архангелският куриер е пратен на Пацем да съобщи новините и след двайсет часа, макар и с други куриери, се връща с решението: ще се свика комисия за разследване. Когато чува това, де Соя кимва и смята, че ще го върнат на Пацем за военен съд или нещо още по-лошо.

За негова изненада комисията за разследване се оглавява от симпатичния отец Браун като личен представител на министъра на външните работи Саймън Аугустино, кардинал Лурдъсами. Капитан Уу представлява адмирал Маръсин, командващ флотата на Мира. Останалите членове на комисията са двама от адмиралите, присъствали на провала, и командир Барнс-Авне. На де Соя е предложен съветник, но той отказва.

През петте дни на разследването отец-капитанът не е поставен под арест — дори не е под домашен арест, — но е ясно, че ще остане във военната база на Мира извън Да Винчи, докато не завърши процесът. Той се разхожда по пътеката край реката в границите на базата, гледа новините по местната телевизия и по каналите с пряк достъп и от време на време вдига очи към небето, като си представя, че може да предположи къде е орбиталната станция на „Рафаил“, останал без екипаж и потънал в тишина. Де Соя се надява, че следващият капитан на кораба ще му донесе повече слава.

Посещават го мнозина от приятелите му: Грегориъс, Кий и Ретиг формално все още са негови телохранители, макар вече да не носят оръжие и — като самия отец-капитан — да остават в базата на Мира под фактически арест. Майка капитан Буле, капитан Хърн и майка капитан Стоун наминават заедно, след като са дали показанията си и преди да се отправят към границата. Същата вечер де Соя наблюдава сините опашки на совалките им, които се издигат към нощното небе, и им завижда. Капитан Сати от „Св. Антоний“ е изпил чаша вино с йезуита преди да се върне на фотонния си кораб и да получи назначение в друга система. След свидетелските си показания наминава дори капитан Ламприе и именно колебливото съчувствие на плешивия мъж накрая го вбесява.

На петия ден де Соя се изправя пред комисията. Ситуацията е странна — отец-капитанът все още има папския диск и следователно на теория не подлежи на обвинение, — но е ясно, че посредством кардинал Лурдъсами лично папа Юлий е пожелал тази комисия, и де Соя, свикнал на покорство и от военното си, и от йезуитското си обучение, смирено се подчинява. Той не очаква реабилитиране. Знае много добре, че монетата на капитанските прерогативи има две страни — почти богоподобна власт над всички и всичко на борда, балансирана от изискването да поеме цялата отговорност за всички повреди на кораба или провала на мисията.

Де Соя не е повредил кораба си — нито предишната си спецчаст, нито новия си кораб „Рафаил“ — но напълно съзнава, че неуспехът му е бил пълен. При огромните ресурси на Мира, които е имал на разположение и на Хиперион, и в системата на Ренесанс, той не е успял да залови едно дванайсетгодишно дете. Отец-капитанът не може да намери извинение за това и го заявява, когато идва ред да го изслушат.

— А защо наредихте да стрелят с енергийно копие по телепортала на Ренесанс Вектор? — пита отец-адмирал Куум след изказването на де Соя.

Йезуитът вдига ръка, после я отпуска.

— В този момент разбрах, че причината за пътуването на детето до тази планета е да стигне до портала — отвръща той. — Единствената ни надежда да го задържим беше да унищожим телепортаторната арка.

— Но не успяхте да я унищожите, нали? — пита отец Браун.

— Не — отговаря де Соя.

— Случвало ли ви се е някога — пита капитан Уу, — каквато и да е цел, обстрелвана цяла минута със СПБ, да не бъде унищожена?

Де Соя се замисля за миг.

— Има цели, като например орбиталните гори или астероидите на рояците на прокудените, които не могат да бъдат унищожени дори и след цяла минута обстрел с енергийни копия — отвръща той. — Но ще им бъдат нанесени тежки поражения.

— А телепорталът не беше повреден, нали? — настоява отец Браун.

— Доколкото ми е известно, не — казва де Соя.

Капитан Уу се обръща към другите членове на комисията.

— Разполагаме с доброволно писмено показание под клетва от началника на планетарните инженери Рекстън Хамн, че сплавта на телепортала — макар и излъчвала топлина в продължение на повече от четирийсет и осем часа — не е била повредена от атаката.

Няколко минути членовете на комисията разговарят помежду си.

— Отец-капитан де Соя — започва адмирал Сера, когато разпитът се възобновява, — съзнавахте ли, че опитът ви да унищожите портала може да унищожи и кораба на момичето?

— Да, адмирале.

— И по този начин — продължава Сера, — да го убиете?

— Да, адмирале.

— А заповедта ви е била — конкретно — да отведете детето на Пацем… невредимо. Прав ли съм?

— Да, адмирале. Заповедта ми беше точно такава.

— Но не сте се подчинили?

Де Соя си поема дъх.

— В този случай, адмирале, приех това за пресметнат риск. Инструкциите ми гласяха, че отвеждането на детето на Пацем във възможно най-кратък срок е от върховна важност. През онези няколко секунди, когато разбрах, че е възможно детето да мине през телепортала и да избяга, реших, че унищожаването на портала — а не на кораба на детето — е единствената ни надежда. За да съм честен, смятах, че или корабът вече е минал през портала, или че още не е стигнал до него. Всичко показваше, че корабът е бил уцелен и е паднал в реката. Не знаех дали е способен да мине през портала под вода — или, по същия начин, дали порталът може да телепортира обект под водата.

Капитан Уу скръства ръце.

— Известно ли ви е телепорталът да е проявил каквито и да е било признаци на активност след онази нощ?

— Не ми е известно, капитане.

— Известно ли ви е — продължава тя, — дали някой телепортал — на която и да било планета от бившата Мрежа или пък където и да било в космоса — е проявявал каквито и да било признаци на възобновена активност след Падането на телепорталите преди повече от двеста и седемдесет стандартни години?

— Доколкото ми е известно — отвръща де Соя, — не са проявявали активност.

Отец Браун се навежда напред.

— Тогава навярно можете да кажете пред тази комисия защо сте си помислили, че момичето притежава способността да отвори един от тези портали и да се опита да избяга точно през него.

Този път де Соя наистина разперва ръце.

— Отче, аз… аз не знам. Предполагам, че съм изпитал силното чувство, че детето не иска да се остави да го заловят, а полетът й над реката… не знам, отче. Използването на портала е единственото нещо, което ми се стори логично през онази нощ.

Капитан Уу поглежда към колегите си.

— Други въпроси? — И след последвалото мълчание казва: — Това е всичко, отец-капитан де Соя. Комисията ще вземе решение съобразно откритията си до утре сутринта.

Де Соя кимва и си тръгва.

 

 

Същата вечер, докато се разхожда по пътеката покрай реката в базата, де Соя се опитва да си представи какво би направил, ако бъде изправен пред военен съд и му бъде отнет свещеническият сан, но не го хвърлят в затвора. Мисълта за свободата след такъв провал е по-болезнена, отколкото мисълта за затвора. Комисията не е споменала за отлъчване — нито за някакво наказание, — но де Соя ясно вижда осъждането си, връщането си на Пацем за по-сериозен съдебен процес и отлъчването си от Църквата. Само ужасен провал или ерес могат да предизвикат такова наказание, но де Соя вижда колко ужасно са се провалили усилията му.

На сутринта го викат в ниската сграда, където през цялата нощ е заседавала комисията. Той застава мирно пред дванайсетте мъже и жени, седнали зад ниската маса.

— Отец-капитан де Соя — започва капитан Уу, която говори от името на всички. — Настоящата комисия за разследване се събра, за да отговори на запитването на мирското командване и Ватикана за хода и резултата от неотдавнашните събития — конкретно за тази заповед и за неуспеха на командира да залови детето, известно под името Енея. След петдневно разследване и след стотици часове изслушвания на свидетелски показания и изложения, настоящата комисия стигна до заключението, че за изпълнението на тази мисия са били положени всички възможни усилия и е била направена необходимата подготовка. Фактът, че детето, известно под името Енея — или някой, или нещо, пътуващо с нея, — е било в състояние да избяга през телепортал, нефункционирал почти три стандартни века, не е могъл да бъде предвиден от вас или от който и да било друг офицер, работещ с вас или под ваше командване. Фактът, че телепортаторите изобщо могат да работят отново, разбира се, е сериозен проблем, и последствията ще бъдат проучени на най-високо равнище. Що се отнася до вашата роля в това, с изключение на евентуалната ни загриженост, че сте изложили на опасност живота на детето, което сте натоварен да заловите, ние намираме действията ви за отговорни, правилни, съответстващи на приоритетите на мисията и законни. Настоящата комисия — макар и упълномощена само с разследването — препоръчва да възобновите мисията си с куриерския кораб от клас „архангел“, наречен „Рафаил“, да продължите да използвате папския диск и да изисквате онези материали или личен състав, които смятате за необходими, по време на тази мисия.

Все още застанал мирно, де Соя бързо премигва няколко пъти и пита:

— Означава ли това, че мога да задържа сержант Грегориъс и войниците му за лични телохранители?

Капитан Уу — чиято власт странно надвишава властта на адмиралите и планетарните сухопътни командири — се усмихва.

— Ако желаете, можете да назначите дори членовете на настоящата комисия за своя лична стража. Пълномощията на папския ви диск остават абсолютни.

Де Соя не се усмихва.

— Благодаря ви. Сержант Грегориъс и двамата му войници ще ми бъдат достатъчни. Тръгвам тази сутрин.

— Закъде тръгвате, Фредерико? — пита отец Браун. — Както знаете, въпреки изтощителните проучвания на записите, не открихме и следа къде може да е пратил онзи кораб телепорталът. Река Тетида е имала променливи връзки и очевидно всички данни за следващия свят по пътя са загубени за нас.

— Да, отче — казва де Соя, — но тази телепортаторна река е свързвала само около двеста планети. Корабът на момичето трябва да е на една от тях. Моят кораб може да стигне до всички — включително плюс времето за възкресение след прехвърлянето — за по-малко от две години. Ще започна незабавно.

При тези думи мъжете и жените до масата могат само да зяпнат. На човека пред тях му предстоят неколкостотин смърти и трудни възкресявания. Доколкото знаят, никой от началото на тайнството на възкресението не е бил подлаган на такъв цикъл от болка и прераждане.

Отец Браун се изправя и вдига ръка за благословия.

— In Nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti^[1] — напевно произнася той. — Бог с теб, отец-капитан де Соя. Ще се молим за теб.