Дан Симънс
Ендимион (13)

13

До отварянето на Сфинкса остават петнайсет минути.

— Внимание — казва де Соя по общия канал. — Говори отец-капитан де Соя, командващ тази мисия по нареждане на папата. След малко командир Барнс-Авне ще повтори тези заповеди, но в момента искам да отбележа, че няма да има бойни действия, няма да се стреля, нито пък да се предприемат отбранителни акции, по какъвто и да било начин застрашаващи живота на детето, което ще излезе от тези гробници след… тринайсет и половина минути. Искам всички офицери и войници на Мира, всички капитани на фотонни кораби и космически матроси, всички пилоти и офицери от въздушните сили да разберат… това дете трябва да бъде заловено, но невредимо. Неизпълнението на това предупреждение ще бъде последвано от военен съд и незабавна екзекуция. Нека днес всички ние служим на нашия Бог и на нашата Църква… В името на Иисус, Мария и Йосиф, се моля всички наши усилия да завършат успешно.

По тактическите канали се разнася хорово „амин“. „Комисията по посрещането“ — взводът от специално подбрани швейцарски гвардейци, лекарката с приготвеното приспивателно и военният санитар с живия кръстоид в стаза-контейнера — вече чака в подножието на стълбището на Сфинкса. Там са и Грегориъс и войниците му.

— До час „С“ остават десет минути — съобщава командир Барнс-Авне. — Сензорите показват необикновена активност на антиентропийните полета около гробниците.

— Усещам я — отвръща де Соя, докато се спуска при хората си пред Сфинкса.

Бурята вилнее. Пясъкът дращи визьора на шлема му.

— Две минути — съобщава Барнс-Авне. — Всички оръжия в пълна готовност. Включете високоскоростните записващи устройства на автоматично действие.

Де Соя затваря очи, за да преодолее замайването от приливите на времето. „Вселената — мисли си той — наистина е удивителна.“ Съжалява, че трябва да упои момичето секунди след като го види. Такива са заповедите му — тя трябва да спи по време на прикрепянето на кръстоида и на смъртоносния полет до Пацем — и той знае, че ще ги изпълни, по всяка вероятност без така и да чуе гласа на детето. Би му било приятно да си поговорят, да й зададе въпроси за миналото, за самата нея. Остава една минута. Де Соя вдига визьорите, та момичето поне да види човешко лице, а не само фигури в пълно бойно снаряжение.

— Петнайсет секунди. — Де Соя за пръв път чува напрежение в гласа на командира.

Навяващият пясък дращи откритите очи на отец-капитана и той премигва през сълзи. Заедно с доктор Чаткра правят крачка напред. Вратите на Сфинкса се отварят. Вътрешността на гробницата е тъмна. На де Соя му се иска да погледне през ИЧ, но не спуска визьора. Решен е това дете да види очите му.

В мрака се движи сянка. Лекарката тръгва към нея, но де Соя я докосва по ръката.

— Почакайте.

Сянката се превръща във фигура, фигурата придобива форма, формата на детско тяло. Момиченцето е по-малко, отколкото е очаквал йезуитът. Дългата му до раменете коса се развява на вятъра.

— Енея — казва де Соя. Не е възнамерявал да разговаря с нея или да я вика по име.

Момичето вдига поглед към него. Той вижда тъмните му очи, но не долавя в тях страх — само… безпокойство? Тъга?

— Енея, не се тревожи… — започва той, но в този момент лекарката бързо тръгва напред с вдигнат инжектор и момичето рязко отстъпва.

Едва тогава отец-капитан де Соя забелязва втората фигура в мрака. И тогава започват крясъците.