Дан Симънс
Ендимион (11)

11

Точно два часа преди определеното време детето да се появи от Сфинкса, в командния плъзгач на отец-капитан де Соя прозвучава сигнал.

— Въздушен контакт на едно-седем-две, на север, скорост два-седем-четири клика, височина четири метра — разнася се глас. — Разстояние петстотин и седемдесет клика.

— Четири метра ли? — пита де Соя и поглежда към командир Барнс-Авне, която седи срещу него.

— Движи се ниско и бавно, за да не бъде засечен — казва командирът. Тя е дребна жена с бледа кожа и червена коса, но под бойната й каска се вижда съвсем малко от кожата и косата й. През трите седмици, откакто де Соя я познава, не я е виждал да се усмихва.

Точката, която показва радарът, е близо до южния край на Еквус и се движи на север.

— Няма визуална връзка — казва тя. — Долу има прашна буря. Ще бъде тук след часа „С“.

Вече от месеци войските наричат отварянето на Сфинкса „часът «С»“. Само неколцина офицери знаят, че цялата тази огнева мощ е съсредоточена заради едно дете.

— Време е да го свалим — продължава командир Барнс-Авне и включва още един канал.

— Сержант Грегориъс, пресрещнете, идентифицирайте и унищожете обекта.

— Слушам.

— Разстояние за пресрещане сто и осемдесет клика — разнася се лаконичният глас на сержант Грегориъс. Визьорът на де Соя е включен към този на командира и двамата гледат онова, което вижда сержантът от швейцарската гвардия — нищо. Взводът лети сред навяващия пясък, който е толкова гъст, че въздухът около тях е тъмен като нощ.

— Реактивните раници прегряват — разнася се друг спокоен глас. Де Соя проверява в инфотерма. Това е капрал Кий. — Пясъкът запушва дюзите.

Де Соя знае, че жената трябва да вземе сложно решение — още една минута в този прашен облак може да доведе до смъртта на войниците й, а ако не успеят да идентифицират обекта, могат да имат проблеми по-късно.

— Сержант Грегориъс — все така съвършено спокойно казва тя, — унищожете натрапника веднага, после ще го идентифицирате.

Отец-капитан де Соя чака, прехапал устни. Кордонът от швейцарски гвардейци е на мястото си около Сфинкса — вече месеци наред. В по-широк параметър се разположени още войници. Извън долината над тях бдят фотонният и командният кораб, на входа на Долината с вече запалени двигатели чака личният спускателен кораб на де Соя, готов за незабавно отлитане веднага, щом упоеното дете бъде качено на борда. На две хиляди клика в небето чака архангелският куриерски кораб „Рафаил“ с детската си ускорителна кушетка.

Първо обаче, де Соя знае това, детето, чието име може би е Енея, трябва да приеме тайнството на кръстоида. Това ще стане в параклиса на разположения в орбита фотонен кораб „Свети Бонавентура“ мигове преди спящото дете да бъде прехвърлено на куриера. Три дни по-късно момичето ще бъде възкресено на Пацем и доставено на мирските власти.

— Следващия път може да е наистина — казва Барнс-Авне и заповядва на целия личен състав: — Шейсет минути преди часа „С“, преминаваме на равнище Шест.

Равнище Шест означава пълна бойна готовност и — сражение.