Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (77)

Операция „Елстер“

Нощта на 29 ноември 1944 година.

Гъсти облаци са скрили звездите над източното крайбрежие на САЩ. Оловносинкавата повърхност на океана внезапно се раздвижва и от дълбините бавно, почти крадешком се показва гладкият стоманен гръб на германската подводница с номер У–1230. Люкът се отваря. Пускат гумена лодка. В нея скачат двама души и започват бързо да гребат към брега. Стоманената акула безшумно хлътва под водата.

Дежурните пред екраните на бреговите радари не забелязват нищо обезпокояващо. Кой е можел да предполага, че ехото на войната в Европа ще преодолее Атлантика?

На това разчитат двамата опитни есесовски диверсанти. След половин час гребане те се вкопчват в сушата…

Така започва операцията на отдела за диверсии при Главното управление на имперската безопасност с кодово наименование „Елстер“ („Сврака“).

Преди да се разделят, агентите унищожават лодката и разпределят помежду си подготвените отрано диверсантски атрибути — пари, мастило за тайнопис, радиопредаватели и т.н.

Единият по документи е капитан Едуард Грин от Бриджпорт, а другият — Джек Милър.

В действителност първият по шпионската картотека е американец от немски произход Уйлям Куртис Колпаг с псевдоним Били. Получил е солидно електротехническо образование в Масачузетския технологичен институт, има звание мичман от американския флот, изпълнявал е задачи в Латинска Америка.

Вторият е агент на отдела за диверсии № 146 Ерих Химпел по специалност радиоинженер, бивш резидент на абвера в столицата на Перу Лима.

Преди да предприемат това екзотично пътешествие под водите на Атлантика, агентите изучават балистичните ракети на Вернер фон Браун и начините за насочването им по радиосигнал.

За да се отклони вниманието на ФБР, на американците е „подхвърлен“ ръководителят на фашистката служба за саботаж в САЩ Ервин Лакузен, който няма никаква представа за тази задача…

„Кога противникът може да се съгласи да преговаря?“ — пита Хитлер свои приближени и сам си отговаря: — Когато е притиснат в клещи и дивизиите му нямат друг избор, освен да се предадат, ако не искат да бъдат смлени… Ето това ще трябва да постигнем в най-скоро време… Хитлер отново е завладян от страстите на авантюриста. Той е решил отново да блъфира, но този път с неочаквана военна операция…

„Волфшанце“, личният апартамент на Хитлер. Тук са Кайтел, Йодъл, началник-щабът на сухопътните сили Гудериан, генерал Крайне от военновъздушните сили. Докладва Йодъл.

— Мой фюрер, през последните три месеца вермахтът загуби един милион и двеста хиляди верни вам войници. Ние не можахме да въздействаме на Румъния, България и Финландия да не скъсват с нас дипломатически отношения по понятни причини.

— Нима тези марионетки ви изплашиха, Йодъл? — апострофира го Хитлер.

— Мой фюрер, положението е много сериозно. Ако ние не предприемем необходимите действия, за да обърнем събитията в наша полза, скоро на германска земя ще маршируват съюзниците.

— Спрете, Йодъл, вие сте паникьор! — почти му изкрещява Хитлер, после отива до военната карта, окачена на стената, и я натиска с юмрук:

— Ще настъпим ето тук, в Ардените!

Присъствуващите го гледат изумени от така неочакваната му реакция.

— Ще се врежем между американците и между англичаните. Докато се опомнят, ние ще им забием такъв щик, че те веднага ще се скарат.

— Но, мой фюрер, а на Изток?

— Надявам се, че ще ви стигне умът в главата, за да се сетите, че там ми трябва затишие. Направете нещо, Йодъл. Нека руснаците да спрат…

Обърна се към картата с гръб към останалите и продължи да разяснява своя замисъл:

— Ще притиснем към Северно море поне тридесет дивизии на Чърчил. Нека тогава той реши ще продължава ли войната, или ще иска преговори с нас… И не забравяйте за въздействието с нашето оръжие Фау.

Надеждите на Хитлер, свързани с „оръжието на възмездието“, се засилват особено след една негова среща с главния конструктор от „Пенемюнде“.

— Аз отдавна имам идея да създам мощна двустепенна ракета — пояснява му Браун. — Ракета, която само за 35 минути да прелети океана.

— Но това е изумително! — възкликва Хитлер.

— Конструктивната документация е готова. Ракетата ще бъде съставена от вариант А–9 и вариант А–10. Със 70 тона гориво ние ще пренесем един тон взривно вещество на разстояние 5 хиляди километра. Ако целите са в Америка, бихме могли да привлечем към задачата нашите колеги от Япония.

— Нима!

— Няколко техни подводни лодки могат лесно да се доближат незабелязано до бреговете на САЩ. В момента когато нашите ракети ще летят натам, те ще изплуват над водата и ще изстрелят няколко самолета снаряда по Сан Франциско например или по Лос Анжелос!

— Но това е великолепно! Ще наредя да се свържат с японците…

(Японските специалисти през това време сами разработват собствена конструкция на самолети снаряди включително и апарати с кабина, в която се настанява пилот смъртник — камикадзе. Тяхното използуване е добре познато на историята. Но и предлагат обмен на информация. Още не са разкрити тайните около потопяването на една японска подводница край Сингапур. Водолазите изваждат част от документите, но повечето от тях са негодни за използуване. Преди да получат от Берлин нова пратка, японците започват да разработват свой проект, известен като „Сюсуи“ („Есенни води“), който обаче ще остане за дълго тайна за самите японци…)

Хитлер подхваща идеята на Браун като спасителен пояс. И защо не. Удар с ракета в предварително обявеното време в самия център на Ню Йорк! Това ще има колосален психологически ефект! Чак тогава американците ще станат по-сговорчиви по отношение на сепаративните преговори…

Браун мисли за голяма ракета отдавна. През 1941 г. той извиква ракетния специалист Херман Оберт, който поради румънското си гражданство не е допуснат до секретните изследвания, и му казва:

— Райхът никога няма да забрави вашите заслуги. Райхът се нуждае от вас. Фюрерът ни е поставил големи задачи и ние гледаме напред. Сега създаваме едностепенна ракета. Сам разбирате, че когато наберем опит, тя няма ли да ни задоволи. По-нататък ще ни потрябва един двустепенен или тристепенен вариант. Зная, че вие ги предлагахте за полети в космическото пространство. Но да говорим за това сега е безпредметно. Първо, ще се съгласите с мен, че това е твърде далечна и неясна перспектива. И второ, на нас сега ни трябва оръжие. Разчитам на вас…

Още през октомври 1941 г. Оберт предава на Браун своя ескизен проект. През 1943 г. той е почти разработен, но за производство и дума не може да става, докато не се получи нещо с А–4. Сега обаче реализирането на свръх далекобойната А–9/А–10 се форсира.

Първата степен А–10 е дълга 18 метра с диаметър 3,5 метра и маса 87 тона. Общата маса на цялата ракета е 100 тона…

Браун е намислил да се прицели в най-високия за времето си небостъргач в Ню Йорк — Емпайър стейт билдинг. Радиостанциите ще съобщят предварително. В Америка ще настане паника и ефектът от взрива на ракетата ще бъде колосален. Но само едно го безпокои: ще падне ли тя точно в небостъргача? Досегашните му ракети Фау–2 преди старта се насочват в целта и по време на полета са неуправляеми. Но разсейването им е огромно. Значи новата ракета ще трябва да се управлява… И Браун решава диверсантът в определения час да постави апарат в небостъргача. Той ще работи само няколко минути и като магнит ще привлече към себе си приближаващата се с огромна скорост ракета.

Идеята е възприета и сега двамата агенти поглеждат към небостъргача — живи или мъртви, поне един от тях трябва да постави апаратурата в уречения час. Иначе ракетата може да се сгромоляса в океана. А Браун ще го очаква световен конфуз…