Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (68)

Молба за помилване

6 юли 1944 година.

В своята резиденция в Оберзалцбург Хитлер се среща с ръководителите на най-големите банкови обединения и промишлени монополи, събрани от личния му приятел Алберт Шпеер, който вече е висш ръководител на цялата германска икономика.

Срещата не е случайна. През юли немският фронт на Изток се задъхва. Вермахтът прехвърля натам резервите си, които бяха много необходими на Хитлер, за да оказва „дипломатически“ натиск върху англо-американците. На 23 юни Съветската армия вече успешно настъпва в Белорусия. Към Берлин е образуван гигантски 400-километров пробив. Хитлер няма сили да го запълни, войната застрашително се приближава към Германия. С Третия райх вече воюват близо 50 държави!

Всеки месец вермахтът губи 400 хиляди души. Тъжна картина от непрекъснати влакове с ранени, които непрекъснато пристигат от Източния фронт. Англо-американската авиация руши германските градове.

За да повдигне бойния дух, Хитлер няколко пъти обявява тотална мобилизация. Той иска да създаде впечатление, че Германия има неизчерпаеми резерви, които скоро ще обърнат положението в негова полза.

Крупните босове благославят все по-голямото съсредоточаване на властта в ръцете на есесовския апарат. От 23 август 1943 г. Химлер става министър на вътрешните работи и заявява, че ще бъде безжалостен и ще възстанови „значително загубения сред населението авторитет на империята.“

В докладите си командуващите групи армии на Запад прокарват мисли, които силно дразнят Хитлер. Ромел настоява: „Спрете бойните действия на Запад, за да удържим фронта на Изток!“

Фюрерът усеща, че от него се отвръщат онези, които го доведоха до властта и му оказваха доскоро пълна подкрепа.

На секретната среща той държи реч час и половина, но без обичайната помпозност. След прегледа на тежкото положение на Райха той се обръща към насъбралите се с молба да му дадат време, за да „оправи положението“.

Като напомня за миналите си заслуги, той разкрива картите си, като моли да му окажат доверие:

— Загубя ли аз, губите и вие — им казва той.

Но босовете, свързани с международния капитал, едва ли мислят така. Те не само че не му вярват, но и му се надсмиват. Къде ги търси Хитлер, нима той мисли, че те са се приготвили да паднат заедно с него в пропастта! Дъното е за него… Вечерта същия ден е дадена „зелена улица“ на отдавна готвеното покушение над фюрера, в което те играят своята роля…