Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (60)

Грижите на професора

Тиха майска вечер на 1944 г. Доктор Джонс върви бавно по мокрите лондонски павета с вид на човек, който току-що е пуснал своя булдог и е останал сам с мислите си. Покрай него минават шумни групи от онези здрави момчета, облечени в дрехи с цвета на маслинени листа. Те току-що са прекосили Атлантика, за да се включат в експедиционния корпус от близо три милиона живи бойни единици. Откакто се появяват на острова, на шега се говори, че кралството се задържа на повърхността на водата благодарение на аеростатите. На британските острови товарът, който пристига отвъд океана — от танковете до иглите за шиене, — скоро ще надхвърли 16 милиона тона.

Професорът неусетно тръгва но „Даунинг стрийт“. Погледът му се спира на добре познатото му здание, номер 10. Без да иска, той забавя крачката си. С какво го привлича сега тази малка сграда, облицована с червени тухлички? Пред оградата от прави метални прътове стои неизменният полицай с тумбеста шапка. „Полицаите в Англия ги избират по ръст — си казва Джонс и се усмихва.

— Даже и да ми сложеха отгоре високата шапка, не бих могъл да се надявам на подобна служба. Не съм пораснал достатъчно. А властта не може да гледа отдолу.“

Тъмните отвори на прозорците от втория етаж с плътно спуснати пердета сякаш се взират в него. Той вдига яката на шлифера си и ускорява крачките. „Премиерът е сигурно в подземието. Иначе прозорците му щяха да светят. Дали той някога ще си признае, че много дълго време с вързани очи си е играел на криеница с Хитлер?“

Спомня си как неговият помощник Чарлз Френк му каза веднъж: „Сър, сигурно напоследък нямате време за поезия. Ще ви направя една услуга. Попадна ми един много интересен стих от Ковънтри Патмора: «Той мислеше, че аз съм заспал, и всичко в съня ще изтърпя. Или мислеше, че аз мисля, че той е мислел, че аз спя!»“

Джонс не го пита какъв е поводът, за да му цитира този каламбур. Чарлз обича да се шегува. Може би тогава е искал да му намекне за деликатните му отношения с лорд Чаруел които отново се противи на версията немците да имат „що-годе прилични ракети“, а може би нещо друго. Та самите те търсят вече над четири години истината, която е под носа им…

Айзенхауер идва от Африка на 14 януари, за да поеме функциите на върховен главнокомандуващ войските на десанта. Идва и веднага се създава шум… Някакъв генерал-лейтенант от авиацията на един коктейл екзалтиран оповестява, че операцията „Оверлорд“ ще започне на 15 юни. Айзенхауер го разжалва в чин полковник и го връща обратно в САЩ… Тия американци, дай им големи приказки. А се поддават на паниката, която настъпва в края на 1943 г., след като неговата служба открива десетките стартови позиции за немските Фау по френското крайбрежие. С какво настървение настояват съюзническата авиация да ги бомбардира веднага. Той е доволен: американците сериозно се предпазват от евентуалните удари на оръжието, за което е предупредил.

И все пак, и все пак датата за деберкирапето наближава, а той не може да даде отговор на въпроса, кога немците ще са в състояние да пуснат първия самолет снаряд и по какви цели? Службата му има успех. Германското тайно оръжие е признато за реалност. След продължителни спорове става ясно, че самолетите снаряди и балистичните ракети не са блъф, а оръжие, което противникът ще използува срещу Англия. Но какви са очакваните мащаби, кога ще започне употребата му?

Тези въпроси остават да висят в коридорите и кабинетите на разузнавателните отдели. Нито службата на Джонс, нито обединеният разузнавателен комитет могат да отговорят директно на тях.

За всеки случай авиацията продължава да нанася удари срещу обектите, свързани с немското тайно оръжие. „Ски-базите“ буквално се засипват от бомби. Ръководството на Генералния щаб заявява, че до края на април ще бъдат унищожени всички стартови площадки. Но след всяка бомбардировка Джонс се убеждава, че хитлеристите възстановяват с голяма упоритост позициите тип „ски-бази“. (Тази грешка, това недоглеждане ще му струва скъпо. Той не е схванал, че немското контраразузнаване води игра. Рачетчиците разполагат с нови стартови устройства, а тези, по които английската авиация си хаби бомбите, няма да бъдат използувани. „Ски-базите“ се оказват само едни складове. Радостта му от съобщението, че стартовите площадки за самолетите снаряди са почти унищожени и че опасността е ликвидирана, скоро ще помръкне.)

Един факт не дава спокойствие на доктор Джонс. Дешифраторите виждат на новите снимки, че немците разполагат с нов тип стартови устройства…

— Как вървят работите с „голямата ракета“? — го пита Чърчил.

— Сър, не допусках, че немците ще са така разточителни, особено сега, когато им е необходима авиация.

— Така ли смятате?

— Балистичната ракета е изключително скъпо оръжие. А работата, която тя може да свърши, е напълно във възможностите на къде-къде по-евтините безпилотни самолети снаряди или на авиобомбите… Но не мислете, че германците ще се лишат от възможността да имат Фау–2. Тя им е необходима за престиж, за кураж ако щете.

— Не ви разбирам, професоре.

— Създаването на Фау–2 не е продиктувано от военна необходимост. Там нещата са по-други. Немците обичат да се перчат. Това е в кръвта им. Ето ни, вижте ние летим на височина 70 мили!

— Странни разсъждения. Излиза, че ние напразно се страхуваме.

— Сър, съвсем не исках това да кажа. Балистичната ракета дори като оръжие на тщеславието на „най-съвършената раса“ най-вероятно ще се появи и ще ни създаде куп неприятности. Та тя е неотразимо оръжие. Особено затруднена ще бъде борбата с една летяща ракета, да не кажа невъзможна…

Чърчил се предпазва да приеме изцяло това схващане, още повече че доктор Джонс можеше да не се окаже прав в своята прогноза за ефективността на Фау–2. В бойната й част би могло да се вложи някакъв много по-мощен заряд… Това силно безпокои Чърчил. Той изпита състояние на несигурност, на недоверие, на страх дори… Постоянно се интересува от немската атомна програма. Джон Андерсен, министър, който отговаря за ядрените изследвания, му казва:

— Всички данни, които постъпват от Германия, за щастие говорят, че в тази област немците не работят с особено напрежение.

— Отсъствието на данни още не значи, че там не се работи — го апострофира Чърчил. Той знае как протича историята с ракетите, над които разузнаването се трепе вече четири години.

— Сами можете да се убедите например с ракетното им оръжие. Та ние толкова много знаем за него.

— Искате да кажете, толкова малко — казва сърдито премиерът. — Но физиката е по-деликатна сфера.

— Каквито и хитрости да използуват, не е възможни те да скрият каквато и да е нова техника, за която ще изразходват милиони марки. Според нашите физици, за да се развърне атомна промишленост, ще бъде необходимо да се построят десетки нови предприятия, ще се преустрои работата на много други. Това движение не може да не се забележи от нас. Още повече че по своите мащаби тази дейност превъзхожда усилията за създаване на ракети и крилати летателни средства от безпилотен тип…

Чърчил приема разсъжденията на своя министър резервирано. Твърде горчив е примерът с разузнаването на ракетите. Ето защо той многократно иска да му докладват строи ли се в Германия завод за тежка вода. Неговите научни съветници го уверяват, че след като немците не могат да получат тежката вода от Норвегия, те не са способни да предприемат нищо…

Доктор Джонс докладва, че след бомбардировката на „Пенемюнде“ немците продължават експериментите с балистичните ракети, но вече на полска територия. Той има и данни от полските патриоти.

(Една ракета пада в блато и не се взривява. Немците не я откриват, но я намират партизаните. Варшавската лаборатория изпраща анализите си на доктор Джонс. Той настоява да му се достави изделието. Партизаните чакат самолета, а доктор Джонс — изхода от операцията — кога най-после ще зърне оръжието, което му струва толкова грижи…)

Планът „Дайвър“ за защита от немското секретно оръжие задължава службата на доктор Джонс да предупреди за началото на масиран ракетен удар най-малко тридесет дни предварително. Това бе голяма грижа за шефа на отдела за научно-техническо разузнаване на британската авиация, която заедно с останалите въпроси не му дава спокойствие през последните дни.

Тази вечер след обичайната разходка той не се връща както обикновено в своя кабинет…