Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (56)

Хубавелката

В една късна ноемврийска вечер на 1943 г. черната служебна бентли отново връща началника на отдела за научно-техническо разузнаване от британските военновъздушни сили в големия Лондон. Двигателят ръмжи монотонно. От време на време изникват насрещни светлини, които бързат да отминат натам, където вероятно очакват срочно донесение или заповед…

Доктор Джонс отново бе прекрачил прага на мрачния манастир от тринадесети век, за да се убеди в акуратната работа на служителите на едно от най-важните подразделения на въздушното фоторазузнаване, дислоцирано в Мендменхъм.

„И колко е хубава онази, младичката дешифровчица Констанция Бебингтън-Смит, старши лейтенант Бебс, както я наричат колежките“ — си каза Джонс и се усмихна.

Джоне разбира, че след бомбардировката на „Пенемюнде“ германците няма да се откажат от ракетите. Но не му беше още ясно с колко и какви ракети те се готвят да бомбардират Лондон.

Преди бомбардировката сигурен агент му съобщава, че немците разработват усилено самолет снаряд. А по-късно помощникът му Чарлз Френк му докладва:

— Сър, на датския остров Бронхолм в Балтийско море е паднал крилат летателен апарат. Ето и скицата, която получихме от наш агент.

Доктор Джонс се вглежда в рисунката и не може да сдържи изненадата си:

— Та това е съвършено ново. Виж ти, безпилотен самолет! И какво ли означава знакът на опашката V–83?

— Вероятно „Фергелтунгсвафе“ („оръжие на възмездието“), образец 83.

— Може би, може би… Ще се съгласите, че в случая това не е съществено само ако цифрата не ни подсказва, че има и други модели от този апарат.

— Сър, в записките си нашият агент предполага, че тази играчка с дължина 6 метра и размах на крилата също 6 метра може да носи 500 килограма тринитротолуол. Ето тук в предната си част. В модела, намерен на острова, е имало само пълнеж от бетон.

— А този продълговат цилиндър, който стърчи отгоре, вероятно е самият двигател… Странен двигател, нали!

— Използува се реактивният принцип. В цилиндъра се впръсква гориво, запалва се и се изтласква през задния отвор.

— И нищо ли повече?

— Нищо повече, сър… Ако махнем настрана паниката, която предизвика тази скица!

— Така ли?

— Самият министър на вътрешните работи сър Морисън, казват, размахвал копие от рисунката пред изплашените лица на членовете на комитета на отбраната.

— Забавно!

— Може би защото на всичко отгоре той им се развикал. Предупредил ги, че ако оттам започнат да изстрелват всеки час по една подобна играчка срещу Лондон, за един месец според неговите изчисления щели да загинат най-малко 100 хиляди души… Слисани, шефовете приели неговото предложение плановете за евакуация на населението да се преразгледат отново.

— Чарлз, няма ли да е полезно ние да подредим отново нещата и да стигнем до някакъв приемлив извод, защото, боя се, скоро ще потрябваме…

След няколко дни доктор Джонс и помощникът му събират всички получени до този момент сведения и ги подлагат на строг научен анализ.

— Какво допълнително имаме? — пита Джонс.

— Ескадрила бомбардировачи Хе–111 извършва пробни пускове на малки безпилотни самолети снаряди… Военновъздушното аташе в Швейцария съобщи, че фирмата „Физелер“ се готви да произвежда безпилотни самолети… В шифрограма на немските ВВС се казва: „Английски агент е хванат в момент, когато е разузнавал огневи позиции на «оръжието на възмездието»“. Абверът смята, че англичаните искат да ги бомбардират… Според агентурни съобщения от Белгия и Северна Франция на разстояние 15–30 километра от крайбрежието се подготвят стартови позиции за ново оръжие… В съобщение от радиоподслушването се казва: „Двете радиолокационни роти, които обслужват «Пенемюнде», преди всяко изстрелване на летателен апарат получават заповед «Наблюдавай!»…“

— Чарлз, като съпоставим характеристиките на техните радари, лесно можем да стигнем до извода, че оръжието лети на височина от 300 до 600 метра и развива скорост около 650 километра в час… Но това не е балистична ракета. Това е именно този самолет снаряд!… Значи те все пак разработват два вида бойни летателни средства… Кое от тях е в по-напреднала фаза, а?

— Искате да кажете, сър…

— Досещате се, нали, Чарлз?

— Но ако ние не знаем толкова много за балистичната ракета, това не означава, че…

— Напротив, ние знаехме за нея много повече. Но по всичко личи, че безпилотните самолети първи ще атакуват Лондон. Но вие не казахте всичко, Чарлз. Там имаше, струва ми се, едно донесение за странностите в местността Буа Каре.

(Въпросът и в разузнаването, и в правителството се върти все около балистичната ракета. Лорд Чаруел продължава да изразява своето несъгласие с твърдението, че е възможно тя да се движи от течно гориво. Някой си инженер А. Лабок обаче смесва керосин и течен кислород и получава убедителни резултати. Възможността за получаване на течно гориво е потвърдена опитно. Лорд Чаруел се инати, но се съгласява въпросът за Фау–2 да бъде преразгледан. На една от фотоснимките тя изглежда като вретеновидно тяло с дължина 14 метра, диаметър 1.3 метра и стабилизатори.

Комисия от дванадесет видни специалисти, назначена от Чърчил, стига до единно мнение, че са възможни няколко варианта балистични ракети с мощност на бойния заряд от 1 до 20 тона взривно вещество.)

Чарлз Френк се върна към набъбналата папка и изрови оттам един документ, в който се казваше, че в Буа Каре се строи на пръв поглед ненужна никому в тази гора продълговата бетонна площадка, чиято ос обаче сочи Лондон! В малките здания, разположени в съседство с площадката, липсват каквито и да са метални предмети, което подсказва на Джонс, че е възможно оттук да стартират апарати, които имат магнитна система за насочване, недопускаща външно влияние… На аерофотоснимката, направени по-късно, се виждат две съоръжения с дължина близо сто метра, които наподобяват трамплин за скокове със ски, наричат ги „ски-бази“.

— Чарлз, представете си, че ние имаме нова снимка на „Пенемюнде“ и там открием подобни „ски-бази“?

— Сър, ние ще направим напълно обоснован извод, че те са предназначени за безпилотните самолети — смее се помощникът му.

— И ще затворим кръга, нали?

— Но „Пенемюнде“ сега представлява гигантски строеж. Немците не го изоставиха, напротив, усилено го възстановяват. В тези условия е малко трудно, да не кажа невъзможно, от въздуха ние да открием, в достатъчна степен на достоверност някакви си стартови позиции. Ще загубим много време… Но аз имам предложение.

— Слушам ви, Чарлз.

— В донесението си Амниарикс ни споменаваше за Земпин, малко градче на 15 километра от „Пенемюнде“. Там има радиолокационна станция.

— Искате да кажете, че ако Амниарикс е точна, бихме могли да се надяваме, че в Земпин ще можем да открием експериментални стартови площадки… Чудесно хрумване, Чарлз! Действайте…

На 28 ноември помощникът на доктор Джонс се втурва в кабинета с няколко снимки на Земпин и „Пенемюнде“. Без особен труд на тях те разпознават „ски-базите“.

— Чарлз, значи огневите позиции по крайбрежието на Ламанш са предназначени за безпилотни самолети!…

Въздушното и агентурното разузнаване откриват още площадки подобен тип, които са на разстояние до 300 километра от Лондон.

Англо-американската авиация нанася силни удари по заводите, които по данни на разузнаването участвуват в производството на „оръжието на възмездието“.

Пред английския кабинет Чаруел отново заявява: „Историята с ракетите е отвличаща маневра, немците упорито крият нещо друго!“ Отново се пораждат спорове.

На новите снимки са дешифрирани около 20 строителни площадки по френското крайбрежие от Шербур до Кале. На тях ясно личи бетонна пътека, чиято ос заканително сочи Лондон!

Джонс настоятелно твърди, че това не са стартови позиции за ракети, които се издигат вертикално, а по-скоро за безпилотни самолети. Но уви, това е само негово предположение!

Чърчил, силно обезпокоен, губи търпение и извиква министъра на авиационната промишленост Крипс.

— Установете най-после имат ли отношение обектите, които се строят във Франция, към новото оръжие на немците и заплашва ли ни то? И по-бързо? Чакам да ми доложите лично вие.

Каква картина се разкрива пред комисията на Крипс? Площадките тип „ски-бази“ продължават да се строят. За половин месец те са станали три пъти повече. На една от по-старите снимки Бабингтън Смит е открила малък самолет с право крило, без пилотска кабина, но не са му обърнали внимание…

През това време на Чърчил му докладват, че заводът за тежка вода в Норвегия е възстановен и бълва нови порции за немците. Значи Хитлер работи над атомното оръжие! И може наистина да го блъфира с тези странни приготовления за изстрелване на ракети. Той излиза извън кожата си, вдига телефона и звъни в министерството на авиацията:

— Не можете ли да им подскажете по-убедително да не се доближават до тежката вода?

Съединения от 8-а бомбардировъчна американска авиационна дивизия изсипват порядъчно количество бомби върху електроцентралата и завода за електролиза. По агентурни данни унищожени са 54 килограма от така скъпоценната за атомната програма на фашистите тежка вода.

На 18 ноември 1943 г. Чърчил свиква заседание на военния кабинет. На него той казва: „Джентълмени, няма съмнение, че опасността от ракетни удари е реалност. Нека лично заместник-началник щабът на ВВС, маршалът от авиацията Ботомли да направи всичко възможно това оръжие да бъде надеждно разузнато и да се обезсили замисълът на немците да ни бомбардират с него…“

Тази вечер доктор Джонс имаше стопроцентови доказателства за връзката между „ски-базите“ и малките безпилотни самолети.

Бяха фотографирани „Пенемюнде“, Земпин, Циновице.

До бетонната пътека Бебс отново, но вече по-ясно видя малък самолет с къси прави крила… Веригата се затвори. Същите „ски-бази“ са открити в Буа Каре и други места по Северна Франция. Без съмнение срещу Лондон се готви ракетна атака. Безпилотните самолети ще се изстрелват от „ски-базите“, разположени по крайбрежието на Франция.

Доктор Джонс беше доволен. Най-после призракът, който го преследваше след онова страшно „писмо от Осло“, добиваше реални очертания.

„Хубавата Бебс — се размекна Джонс. — Каква изумителна съобразителност в тази надарена от самата природа с интелигентност жена, която…“

Спирачките изскърцаха и прекъснаха мислите му. Бяха пристигнали… Бебс остана там, в графство Беркшир, на четиридесет километра западно от Лондон.