Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt(2009)
- Корекция и форматиране
- Диан Жон(2010)
Издание:
Тодор Андреев. Крахът на аферата „Фау“
Рецензент: Кирил Янев
Редактор: Георги Коджабашев
Художник: Светлозар Пирински
Художествен редактор: Гичо Гичев
Технически редактор: Цветанка Николова
Коректор: Златинка Дукова
Военно издателство, София, 1989
История
- —Добавяне
Разбити планери
Денят е 19 ноември 1942 година. Два взвода от парашутнодесантните части със специално предназначение се настаняват в два огромни планера. Предстоящата операция за тях е нещо съвършено ново и непознато. След малко на буксир поемат нагоре, влачени от два английски бомбардировача „Халифакс“. Шотландия остава далече назад, когато ги застяга буря. Екипажите нарушават заповяданото радиомълчание и съобщават за бедствието…
— Сър, няма никакво съмнение, че германците напредват по урановия проект…
Чърчил няма намерение да прекъсва и да спори със своя съветник лорд Чаруел, както правеше обикновено. Той е получил достоверни сведения от разузнавателното управление на министерството по въпросите на икономическата война, според които германците искат от фирмата „Норскхидро“ да произвежда 1360 килограма тежка вода в годината. И това беше преди две години, а сега те настояват производството да достигне до 4530 килограма.
— Тежката вода — продължи Чаруел, — това вече всеки го знае, е най-добрият забавител на неутрони и следователно най-идеалното вещество за един уранов котел. Ако те се снабдят с достатъчно количество тежка вода и пуснат в действие своите котли, които, надявам се, вече строят, ще ни изпреварят. Те ще натрупат в тях вещество, което е най-подходящо за бомбата… Настоявам за незабавни действия.
— Но те нямат заводи за тежка вода.
— Засега нямат. Но трябва да сме внимателни.
— Какво предлагате, лорд?
— Да бомбардираме заводите в Норвегия… Торнстед, норвежкият физик, който е строил завода, настоява това да стане само чрез диверсионни групи, тъй като една бомбардировка ще нанесе повече поражения сред населението, отколкото на завода. Германската противовъздушна отбрана на Норвегия няма радари, а само звукоуловители. Ето защо десантниците летят на планери. В същото време една група норвежки патриоти „Лястовичка“, която се намира в района на Рюкан, има задача да предава сведения за времето и да посрещне десанта.
Операцията е крайно опасна. Пред планерите са норвежките каньони. Дори няма място къде да се кацне. А бурята продължава!
Първият бомбардировач влекач се разбива. Оцеляват четиринадесет парашутисти. Втората машина скъсва въжето и бърза да се прибере. От нея оцеляват девет англичани.
„Лястовичка“ търпеливо чака, изпращайки съобщения, без да знае, че немците вече са разстреляли парашутистите…