Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (86)

Закъсняло признание

В една пролетна вечер на 1976 г. обаятелният говорител на Лондонската телевизия, усмихнат както винаги, обещава на зрителите съпричастност в една сензационна среща:

— Лейди и джентълмени, мъжът и жената, които само след секунди ще видите, преди повече от тридесет години са работили, без да се познават лично, в името на една кауза… Много от вас дължат живота си на тях. Благодарение на неуморните им усилия жертвите на безсмислените варварски бомбардировки с оръжието Фау бяха чувствително намалени.

Ще си стиснат ръцете професорът по балистика и астрономия в Абърдинския университет, който по време на войната има честта да бъде един от ръководителите на техническия отдел на разузнаването в адмиралтейството, впоследствие той е началник на отдела за научно-техническо разузнаване при британските военновъздушни сили, човекът, който е наричал себе си „личен съветник“ на Уинстън Чърчил по въпросите на военната техника, и… неговият сътрудник, останал неизвестен на британското разузнаване… До този момент те никога не са се виждали…

В едър план доктор Джонс побелял, но запазил още стройността на стегнатата си слаба фигура целува ръка на очарователна солидна дама с живи очи и красиви черти на лицето.

— О, как се радвам — казва Джонс. — Чудесно е, че сте тук.

— Толкова години наистина. Сякаш всичко е било и не е било… Но откъде все пак научихте за мен?

— „Ноев ковчег“, да… именно така се наричаше книгата, която ми попадна преди три години.

— От нашата ръководителка по време на Съпротивата.

— Мари-Мадлен Фуркад.

— Да, да.

— Там научих за историята на групата „Алианс“ и че Амниарикс, която ни изпращаше по ефира онези очаквани с толкова нетърпение изключително ценни за нас сведения, се казва Жана Русо, след войната станала виконтеса Де Кларан… Това сте вие. Така добре сте съумели да законспирирате вашата дейност, че аз въпреки усилията можах да узная само, че агентът ми е „млада, красива французойка, която знае пет езика и е най-забележителната девойка на своето поколение“.

— Много мои другари загинаха в тайната война с „оръжието на възмездието“… След арестуването ми аз попаднах в концлагер…

Жана Русо разказва за ужасите, които е трябвало да преживее…

А доктор Джонс си помисли: английското разузнаване много време проверява кой е Кристиансен, онзи, който ни предостави първите скици на самолетите снаряди… Чудесен патриот, датски офицер и той следваше да бъде тук при Амниарикс. Само колко мъчения изтърпя в гестапо… Тук трябваше да бъде и авторът на писмото от Осло. Но кой беше той?

Според една версия това е бил инженер Ханс Кумеров.

Не може да бъде, си казваше и днес доктор Джонс, един човек да е разполагал с такъв обем разностранни тайни сведения за немската военна техника.

Не може да бъде, но съществуват доказателства, че това наистина е бил инженер доктор Ханс Хенри Кумеров от Берлин. Асистент в Института по физическа химия и електрохимия при Берлинската висша техническа школа. Той използува връзките на доктор Томфор в Норвегия и прехвърля сведенията чрез жена си Инга Кумерова… По-късно, след като се убеждава, че Англия не реагира на неговите сигнали, той се включва в борбата като член на берлинската група Шулце-Бойзен-Харнак… През есента на 1943 г. гестапо убива семейство Кумерови.

Доктор Джонс не узнава и за жертвите на групата „Марко Поло“. Шестдесетгодишният патриот Андре Хелбронер загива в концлагера „Бухенвалд“. Алфред Ешкенази го убиват на улицата… Да не говорим за ония патриоти от Полша, които му доставиха не само ценни сведения, но и цяла ракета Фау–2… Доктор Джонс не можеше обаче да не признае, че всичките тези герои са помагали на Англия, допринесли са по-малко ракети да се взривят над Лондон и по-малко негови съотечественици да бъдат убити…

През 1948–1952 г. Джонс е сътрудник на британската Контролна комисия в Германия и има тази възможност да установи някои истини. Но дали ги беше установил, никой не може да твърди със сигурност, защото той не говори за тях. Толкова години след войната времената са се променили. Не му се иска да говори и за своя неприятел, който му създаде толкова грижи, за Вернер фон Браун. Между многото награди ракетчикът има и златен медал, получен от английските власти. Британското правителство, както и американците правят от него герой.

На Амниарикс той може да се възхищава открито… Накрая доктор Джонс й казва:

— Никога няма да забравя особено едно от вашите съобщения, което аз чаках дълго време, знаменитото донесение за полка Фау–1. То имаше решаващо значение за вземане на важно правителствено решение. Британският народ ви е особено признателен…