Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (84)

Операция „Канцеларски кламер“

Вернер фон Браун извиква своя по-малък брат и води с него продължителен разговор.

— Магнус, аз се радвам, че сме един до друг в този трагичен за Германия час. Не мога да се доверя на никого освен на теб. Първо искам да запомниш едно име — Готц Антони Брифис. Това е професор от Вашингтон. Ти трябва да го намериш под дърво и камък. Дали сега или после, но ти трябва да го намериш, преди да са ни поставили и мен, и теб зад телените мрежи на пленническия лагер… Аз искрено съжалявам, че сега не е с нас брат ни Зигмунд. Той се познава лично с него. Не съм ти казал досега, но когато се виждаше накъде върви работата, Зигмунд ми съобщи, че и Брифис ще ни търси. Ето защо задачата ти се облекчава… Брифис е много задължен на семейството ни. Баща ни навремето му е помогнал в борбата за даване политически права на йезуитите, към които той принадлежи. Те пък помогнаха Зигфрид да бъде освободен от английския плен, нали помниш…

Фон Браун младши слуша с голям интерес изповедта на по-големия си брат и всичко попива.

Вернер се накланя към гипсираната ръка и прави гримаса. Счупеното място го болеше от влагата на планинския въздух. После продължава:

— Твоя задача е да го намериш. Тръгваш веднага. Търсиш американска част. Там настояваш да те свържат с професор Брифис. На нашите тук никакви обяснения. Аз не им вярвам. Може да има още някой луд, който да се кълне в Хитлер. Задачата ти е ясна. Ако имаш въпроси, после ще ги изясним.

— Да, Вернер — казва Магнус.

— Тръгвай! И бог да ти е на помощ…

 

На вратата се чука.

— Влезте!

— Генерал Пут, имам новини за вас — казва безцеремонно, без да поздрави, човек с плешиво теме.

— А, професоре, вашият ракетчик ли?

— Познахте, мистър Пут.

— Ричард — обръща се генералът към човека със слабата фигура, който се спотайваше в един мек фотьойл, без да сваля тъмните си очила. — Поздравете професор Брифис… Той май ви изпревари.

Разбира се, Ричард Уйлям Портър нямаше равен на себе си сред господата. Той беше предоставил на секретната мисия, ръководена от американския генерал Пут, най-ценните сведения за немските ракетчици. Всички се досещаха откъде той има тези данни, въпреки че се числеше към един от ръководителите на „Дженеръл електрик“ или тъкмо поради това. Тази фирма отвъд океана си беше пуснала пипалата към Германия още преди много години, когато ракетният концерн АЕГ и предложи изгодни сделки. Дори притежаваше доста внушителен пакет от акциите й. Така е в бизнеса: американските войници и английските деца загиват под ударите на ракетите, чиято разработка по косвен път е финансирана от американски фирми.

Ричард Портър си има свои интереси и затова предоставя събираните с толкова усилия сведения за немското ракетостроене. Той чисто и просто иска да покани ракетчиците да работят вместо за АЕГ сега за „Дженеръл електрик“. Нищо повече.

Генерал Пут изважда така старателно подрежданата картотека и измъква оттам само картоните, които се държат с неръждаеми канцеларски кламери. Усмихва се.

— Кой би казал, че името на операцията, която ние с вас сега изпълняваме, ще е произлязло от тези кламери. „Пайпър клип“. Операция „Канцеларски кламер“ — разсмива се още веднъж генерал Пут и предлага на Брифис да се доближи… — Кого имате предвид.

Професор Брифис с нервни пръсти шари по снимките и възкликва:

— Ето този.

— Защо не казахте веднага. Та този не е кой да е. Това е техният технически ръководител.

— Вернер фон Браун? — нита Портър и става, за да погледне и той снимката на ракетчика от младежките му години.

— Намери се брат му — продължава Брифис. — Чакат ни…

2 май 1945 г. По стръмния криволичещ път към Оберойх се чува напрегнат вой — изкачва се американски джип.

Дорнбергер дава знак и всички ракетчици се строяват. Той самият в кожен балтон и мека шапка застава най-отдясно. До него в бяла риза и черна вратовръзка, тъмен панталон с вдигната пред гърдите гипсирана ръка е застанал Браун. В другата си ръка държи сиво бомбе.

Дорнбергер с подчертано старание излиза напред и докладва, без да сваля шапката:

— Мистер, групата немски специалисти се предава в доброволен плен.

Американците не са подготвени за този официален спектакъл и един от тях, който е с очила, задава само един въпрос:

— Къде е доктор Браун?

Браун усмихнат излиза напред, закачва бомбето на гипсираната ръка и се здрависва.

— Професор Брифис — му отговаря американецът. Церемонията по пленяването завършва без особени сътресения, ако не се смята внезапното самоубийство на Камлер…

Генерал Пут заминава за Нордхаузен. Американските войски завземат подземния завод за производство на Фау–1 и Фау–2… Започва напрегната работа… Стотици огромни автомобили денонощно извозват всичко каквото е намерено в подземията: части от ракети, полусглобени ракетни агрегати, цели ракети, чертежи, технологична екипировка… Над триста вагона, стотици Фау–2 от Антверпен се товарят на кораби и се отправят през океана… Генералът бърза. Скоро тук ще дойдат съветските окупационни власти. Тюрингия, където се намира заводът, попада в съветската зона. Нищо не бива да остане за съюзниците…

А Ричард Портър има грижа в определения час и групата на Браун да бъде прехвърлена…

Един ден по южните автостради на Съединените щати полицейски коли ескортират странна процесия от множество автобуси, натоварени с хора, на които им е забранено да разговарят с когото и да било. Лъчовете се събират в едно забутано провинциално градче Сюдат Реалес, близко до границата на Мексико… Под палещите лъчи на южното слънце се разиграва театър без зрители… Изморените пътници слизат и пред шарена бариера се построяват в колона по един. Минават под американското знаме и влизат подред в караулката. Зад бюро седи истински жив дипломат с функциите на консул на Съединените щати… Всеки пътник се подписва под собственоръчно написан документ: „Моля да ми бъде предоставено американско гражданство!“

Бившите немски ракетчици в ръце с американски паспорти заемат местата си в автобусите… Колоните поемат по обратния път, отново съпроводени от полиция… Скоро те пристигат в секретни военни бази на американската армия.

С щедра ръка немските атомни физици са оставени на разположение на англичаните, нещо като компенсация или по-скоро защото не са нужни на Съединените щати. И без това в атомните изследвания те отдавна са надминати.

Ракетчиците, това е друга работа…

Валтер Дорнбергер е измъкнат от концлагер и заминава да работи в интерес на военновъздушните сили на САЩ.

Вернер фон Браун е даден известно време „назаем“ на англичаните. Професор Ъруин Дъглас Кроу, същият този Кроу, който така резервирано гледаше на германското ракетно оръжие, го приема и най-любезно води с него двуседмичен разговор… След това Браун пристига в Америка и със своята група поставя основите на американското ракетостроене. Отново започва епопеята по създаването на „оръжието чудо“!