Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (83)

Операция „Измама“

Борис Паш изпада в ярост, когато агентите му долагат, че атомният център на германците не е в Страсбург, а някъде около Ехинген.

— Толкова време изгубихме. На вас ли да обяснявам какво значи минутата. И знаете ли къде се намира този Ехинген?

— Южно от Щутгарт, сър.

— Глупаци! Намира се в окупационната зона на нашите мили съюзници…

Паш не искаше да изговаря всичко. Мисията „Алсос“, която той така старателно ръководеше, беше пред провал. Какво ще му каже Лесли Гроувс? Само как с него съчиниха наименованието на операцията. „Гроувс“ на английски значеше „горичка“, а „алсос“ пак горичка, но на гръцки. Към коя ли горичка сега са се устремили сътрудниците на Жолио Кюри или вече са пред германския атомен котел: Край, си каза Борис Паш, край!

Този хитър френски физик го изигра. Не е възможно той да не е знаел къде работят неговите немски колеги. Но нищо не му спомена. През цялото време на окупацията си е стоял във Франция и само един бог знае какво е вършил. Възможно е и немците да са го притиснали… Както и да е, но познанията на Жолно Кюри по атомния проблем продължават да не му дават спокойствие…

Преди няколко дни Гроувс му беше съобщил, че Жолио Кюри е разгадал целта на мисията „Алсос“, казал е на Де Гол, че те, американците, са ги изиграли, като са обсебили френските научни изследвания и сега са сложили всичко под ключ. Напомнил е на генерала, че когато той е предал собствените си научни разработки чрез англичаните, е получил уверение, че след войната Франция ще получи своя дял.

Лесли Гроувс му обръщаше внимание на следния много съществен факт. В Лондон Жолио Кюри се е срещнал не с кой да е, а с известния физик Халбан, който има пряко отношение към „Манхатънскня проект“. Опитите на Гроувс да осуети тази среща са се оказали безрезултатни. Сам Де Гол е замесен в тази работа.

Секретната радиограма завършваше: „Не забравяйте, че Жолио Кюри ни предупреди, че ако не бъде удовлетворен от нас, той ще направи всичко възможно да съедини интересите на Франция в атомните изследвания с интересите на Съветите.“

И при новите условия инструкциите си оставаха същите: „Нищо да не попада в ръцете на съюзниците!“

Джипът на Паш с бясна скорост се понася към Ехинген, следван от специалната група американски агенти. Има една малка подробност. Тъй като немците продължават да оказват, макар и слаба съпротива, пред „Алсос“ се движат бронирани подразделения от редовната американска армия… В ход е операция „Измама“.

Без особена трудност атомният център на германците е намерен, пленени са физиците. Тук е Ото Хан, но го няма Хайзенберг. Него ще продължават да го търсят. Намерен е урановият котел. Но тъй като не могат да го отмъкнат пред очите на французите, които са вече в окупационната си зона, агентите на „Алсос“ го взривяват. Борис Паш продължава да шари по територията на Германия и да обира научно-техническите кадри на Третия райх. Просто ги отмъква пред носа на съюзниците…

— Сър, товарът е на кораба, заедно с нашите приятели чакаме заповедите ви!

— Чудесно, Смит, чудесно — казва Борис Паш на своя агент малко поразвеселен. — Какво ще пиете?

— Благодаря, сър.

— Не се притеснявайте, Смит, ние свършихме добра работа и си заслужава да пробваме от парижките питиета…

Паш налива чашка коняк…

Мисията „Алсос“, която Борис Паш ръководи, е към своя край. Сега над 1000 тона уранова руда, намерена в калиевите рудници край Щасфурт, ще отплува за Америка, маскирана под етикетите за френски коняк в хилядите малки бъчвички. Корабът ще спре само за малко в английско пристанище и там ще слезе специално охраняваната компания на Вернер Хайзенберг, Макс фон Лауе, Ото Хан, Карл Фридрих Вайцзекер, Курт Дибнер, Паул Хартек и други светила на немските университети…

— Къде ще ги настаните?

— До Кембридж. Замъкът е от средата на 18 век.

— И не забравяйте, всички разговори помежду им да се записват. Магнитофоните ленти да се държат под най-строга охрана. Отговаряте и за тях с главата си!

— Да, сър — отговаря Смит и става…

Борис Паш си е свършил работата. Скоро той ще докладва подробно за мисията си на своя шеф генерал Лесли Гроувс… Не беше лесно да се изиграят французите. Как се случи така, че което търсеше, все се оказваше във френската окупационна зона. Налагаше му се да хитрува ту че се е заблудил, ту че бил поканен от свои стари приятели… Единствено заводът за уранови блокчета в Ораниенбург, северно от Берлин беше извън тази зона. Той го съхрани до момента когато разбра, че там първи ще отидат съветските войски. Тогава, както му бе заповядано „Унищожавай, ако не можеш да плениш!“, той подаде условния сигнал и шестстотин „летящи крепости“ превърнаха Ораниенбург в пепелище…

Мисията му не мина без куриози. Агентите му докладват, че край град Хенинген има лаборатория, в която се изобретява ново взривно вещество.

— Какво чакате? — сърди се Паш. — Вземете проби от водата на Рейн и веднага ги изпратете за анализ. Нека във Вашингтон определят няма ли остатъци от радиоактивност… Навсякъде му се привиждат експерименти с уран.

Когато американските войски завземат подозрителната лаборатория, агентите му докладват:

— Открихме торий!

— И какво?

— Добре са си направили сметката. Изкупили са тория, за да произвеждат паста за зъби!

— Паста за зъби?

— О, сър, не знаете ли, че от него зъбите стават ослепително бели.

„Какви глупци можете да срещнете в американското разузнаване“ — си казва Паш при спомена за този нелеп случай и се изтяга на мекото кресло. Скоро щеше да прекоси Атлантика. Очаква го повишение.

Айнщайн, Лео Сцилард и техните съмишленици с особени заслуги за разработването на атомната бомба виждат, че немците губят войната, и сега настояват да се спре разработката на това ново опустошително оръжие… Но никой не желае да ги слуша… Бомбата е необходима на американците, за да се сплаши Съветският съюз…