Тодор Андреев
Крахът на аферата „Фау“ (82)

„Алпийската крепост“

Нощ. Колони от специални автомобили под силната охрана на SS се изтеглят от района на Хага към западната част на Германия. Заедно с тях се движи и черен мерцедес, в който на задната седалка дреме генералът от SS Ханс Камлер… Подчинените му подразделения Фау–2 бягат пред настъпващите съюзнически войски. Той е принуден да преустанови ударите и сега бърза да докладва лично на Химлер за състоянието на нещата.

През това време подземният завод до Нордхаузен по инерция продължава да бълва нови и нови Фау–2 и Фау–1. Няма вече кой да ги изстрелва, но Ото Рудолф ги произвежда с цената на робския труд на концлагеристите.

На 3 април, преди още да пристигне в Берлин, радистът докладва на Камрел шифрограма: „Водещите конструктори и други ценни работници, свързани с «оръжието на възмездието», без шум евакуирайте от Нордхаузен в «Алпийската крепост». Химлер!“

„Алпийската крепост.“ Това курортно местенце се измира там, където се съединяват границите на Германия, на Австрия и на Швейцария. Там е възнамерявал да се оттегли и фюрерът, за да ръководи по-нататъшните операции.

Англо-американските войски бързат да завземат подземния завод до Нордхаузен…

— Вернер, имам нужда от помощ — казва генерал-лейтенант Дорнбергер на своя стар приятел.

— Нима се вълнуваш? — отговаря му Браун.

— Заповядано ни е да се изнесем в местността Оберойх в Бавария.

— Ще го сторим.

— Но не всички трябва да заминат, а само петстотин души.

— Тъкмо задача за теб.

— Искам твоето мнение. Напоследък аз само осигурявах Камлер с ракети и се откъснах от хората…

Дорнбергер предвидливо схваща значението на операцията по подбора на специалистите и затова търси Браун. Заедно с него те определят 468 водещи специалисти от ракетното конструкторско бюро, формират екипа и потеглят към „Алпийската крепост“…

На 4 април, когато англо-американските войски достигат Рейн и са на 400 километра от Берлин, а съветските войски стоят на Одер на 60 километра от фашистката столица, американската авиация без особена необходимост бомбардира концлагера „Дора-Мителбау“, препълнен с полуживи и полугладни чехи, французи, поляци, руснаци. Взривовете на съюзниците прекъсват живота им… Това са безполезни жертви, които ще тежат на съвестта на съюзното командуване.

Ужасите на концлагера „Дора-Мителбау“ са неописуеми. Те са добре известни на целия свят от разказите на спасилите се по чудо концлагеристи.

На 6 април 1945 г. фашисткото ръководство провежда съвещание. Хитлеристката камарила, пъхнала се в подземието на имперската райхсканцелария, все повече се убеждава, че не може да влияе на обстановката не само чрез военни, но и чрез дипломатически средства.

Но Хитлер, както всички тирани, които се стремят да надхитрят света, влиза с него в конфликт. Преди смъртта си той иска да погуби колкото може повече човешки живота, да разори Германия из основи. Това се случва с хора, които знаят, че са се компрометирали, загубили са всичко, няма повече какво да губят и в един момент най-голямата тяхна печалба е да замъкнат другите в своя гроб… Още на 19 март фюрерът издава заповед под названието „Изгорена земя“, която предвижда тотално унищожение на всичко, което може да бъде използувано от противника.

До последния момент Хитлер се надява на промяна в отношенията на съюзниците. На съвещанието той казва: „Ако издържим само два месеца, коалицията ще се разпадне. Германия ще бъде спасена… Помнете ми думата, че много скоро ще ни потърсят или руснаците, или англосаксонците. Ще ги посрещнем. Който от тях дойде пръв, с него ще сключим договор срещу другия… Нима не виждате, че Съветите са пред пропаст, Берлин ще изстиска последните им резерви… Ние трябва да се бием така, че да ги съсипем и да запазим сили да ги стъпчем.“

На 12 април умира Рузвелт.

Хитлер казва пред приближените си:

— Ето, те сега вече наистина ще се скарат и край на коалицията.

На 15 април започва заключителната операция на Втората световна война — Битката за Берлин…

През това време на гара Гармиш-Партенкирхен, опиянени от чистия планински въздух, слизат с куфарите си нацистките ракетчици. Изчакват автомобилната колона на Дорнбергер и поемат към високопланинския курорт Хинделанг. По пътя Браун катастрофира — счупва ключицата и костите на лявата си ръка. С гипсирано рамо, ръка, изпречена пред гърдите, продължава изкачването натам, където ги очаква чудесният хотел „Ингебург“, великолепната природа и топлото, меко пролетно слънце…

Пъстра група машинописки, фелдфебели и офицери разопаковат големите запаси с провизии и напитки от най-добро качество…

20 април. Генерал Волф, който води тайни преговори с представител на САЩ, отново се връща в Италия за нова среща с Дълес. Лекотата, с която хитлеристите установяват контакт, им вдъхва кураж. Но същия ден в 13 часа и 50 минути грохотът на съветската артилерия разтърсва столицата на Третия райх. Това е своеобразен салют в чест на рождения ден на Хитлер… В бункера един по един фашистките главатари поздравяват своя фюрер.

Лицето му е восъчножълто. Тиковете са се усилили. Зловещият му поглед е угаснал, главата му виси отпусната…

23 срещу 24 април. Химлер смята, че няма никакво време, и бърза с преговорите без знанието на фюрера. Чрез известния шведски дипломат Берандот той предлага да се срещне с Айзенхауер, за да обяви за капитулацията на всички германски войски на Западния фронт. Ето защо никак не е чудно, че предвидливо скрива германските ракетчици на сигурно място. Той е уверен, че перспективното оръжие ще заинтересува американците. А групата не е разпиляна и е готова да продължи работа…

Разбира се че Химлер си е правил сметката той да стане приемник на фюрера и един ден групата да продължи работа, но отново в полза на Германия.

Последната среща на Химлер с Берандот е на 23 срещу 24 април в шведското генерално консулство в Любеке. Химлер започва беседата си с предположението, че Хитлер е вече мъртъв и той като негов приемник може да приключи войната:

— Ще заповядам на войските на Западния фронт да сложат оръжие. Тогава англо-американските войски по най-бързия начин ще се изпречат пред руснаците, които считам за мои най-големи врагове…

На 25 април предложението на Химлер се обсъжда на специално съвещание във Вашингтон с участието на новия президент Труман…

Западът не може да приеме нищо друго освен пълна капитулация на Германия. Много по-късно Химлер ще бъде заловен по една случайност от американците и ще предпочете отровата пред съда…

30 април 1945 г. Обсъжда се военното положение. Съветските войски са овладели Тиргартен, Потсдамския площад, близо са до фасадата на имперската канцелария… Хитлер се решава. Следобед е. В подземието цари гробовно мълчание. Той се прощава с всички и заедно с Ева Браун се прибира в апартамента…

На вратата застават Борман, Гьобелс и още трима. Чакат. В 15 часа и 50 минути те влизат в стаята. На дивана с дясна ръка пред гърдите седи Хитлер. Лявата му ръка е отпусната. До него е Ева Браун. Вижда се, че са мъртви. Върху килима се търкаля една ваза и една метална гилза от ампулите с отровата… Някой стреля в упор… Това е нужно за легендата. Фюрерът не може да се отрови, той се самоубива!

Завиват труповете в кафяво одеяло и ги изнасят навън… Заливат ги с бензин… Драсват кибрит… Миризливият пушек се смесва с гигантските кълба дим, които изригват наоколо и зачеркват завинаги фашисткия Райх…

С наметнат халат на най-горната веранда на хотела Браун в шезлонг се припича на пролетното слънце… Внезапно се втурва възбуден Дорнбергер.

— Вернер, къде си? Разбра ли новината?… — И застава пред него, за да види ефекта, който ще предизвика съобщението му. — Фюрерът се е самоубил!

Браун го гледа с широко отворени очи. После със здравата си ръка го подканя да се отстрани, за да не му пречи да го огряват слънчевите лъчи, които скоро ще се скрият зад близката височина.

Дорнбергер мълчаливо привлича един стол, пали цигара и се настанява до Браун. После казва тъжно:

— Да си призная, винаги съм смятал, че Хитлер провали цялата работа… Късно, твърде късно можа да разбере какво му дава това оръжие.

Браун мълчи. Мислите му са на друго място. Той е изпратил своя по-малък брат да търси американците, но не бърза да съобщава това на Дорнбергер. Всичко с времето.

Дорнбергер продължава да разсъждава на глас:

— Само като си помисля колко пъти той сменя решението си. Ту засили производството, ту ни наругае и го прекъсне… Закъсняхме с ударите… Отначало не даваше пари, а после, когато руснаците тръгнаха по петите ни, дай сега… Не трябваше да бързаме през септември четиридесет и четвърта, а с една година по-рано… Помниш ли, Йодъл дори ни нарече безделници…

— За това не сме ние виновни — най-после се включва Браун. — Във всеки случай нашата задача беше да накараме А–4 да лети грамотно. Ние направихме своето.

— И къде им бяха физиците с обещаните уранови бомби? Нищо и половина…

— Захладня, по-добре е да се прибера. Още ме наболява — казва Браун и става.

— Вернер, какво ще правим сега? Германия е пред катастрофа.

— Ще чакаме…